| Имало ли е кукерски игри по времето на комунизма? | ||||||
| ||||||
В специално интервю за "Фокус“ Илия Дамянов разказа, че още, когато бил дете се запалил по кукерството. Това се случва през 60-те години на миналия век, когато в Благоевград е създадена първата група. От 1975 година той започва да ръководи група, та чак до наши дни. "Първият кукерски фестивал в Благоевград направихме през 1975 година. Тогава той се провеждаше в квартал "Струмско“, защото през комунизма не ни даваха да го правим на центъра, нито на стадиона. Общинските власти в Благоевград като цяло не ни позволяваха да организираме фестивал и затова се наложи с един приятел да отидем в София до тогавашното министерство на културата. Там се срещнахме с една заместник-министърка, чието име не помня. Тя ни даде специално писмо, което да представим пред Община Благоевград, за да може да направим фестивал. Самата тя тогава ни каза, че се опитвала да възстанови тези стари традиции и недоумяваше как така от общината ще ни забраняват. Та, благодарение на това писмо успяхме до 1990 година да провеждаме фестивала в квартал "Струмско“, а след промените започнахме да го правим и в центъра“, разказа Илия Дамянов. Той коментира, че кукерството е стара традиция, която не трябва да се забравя и затова се радва, че днес има голям интерес към него. Дамянов каза, че от разкази на по-възрастни хора научил, че дори по времето на Османското робство кукерски игри е имало, като тогава кукерите се качвали с чановете по баирите над селата. Любопитна подробност, която ни сподели Дамянов е, че кукерската традиция съществува на много места по света. "Преди години бяхме на фестивал в Гърция и имаше германци, французи и въобще хора от цяла Европа. Дори мога да ви кажа, че някъде по Алпите в северна Германия кукерите наподобяват нашите. И техните костюми са с кожи от пръчове и кози, само маските им са малко по-различни от нашите“, добави той. По време на тазгодишната Сурва на 1 януари групата на III-ти квартал с ръководител Илия Дамянов достигнала до 250 участника – мъже, жени и деца. Вчера на фестивала тя бе двойно по-голяма, тъй като много хора, живеещи в други градове и държави се прибират специално за кукерското събитие, разказа още той. Кукерската традиция е част от семейната история на фамилия Дамянови, добави още Илия. В групата му освен двете му деца, участва още неговият внук, както и племенниците му. По кукерството те се запалили още, когато били много малки. И синът му, и дъщеря му с години гледали как баща им се подготвя за Сурва и различните фестивали, впечатлявали се много и от голямото му колекция от стари кукерски чанове, в която в момента има около 500 такива. А самата подготовката за Сурва отнема близо година на фамилия Дамянови, посочи Илия. Най-трудно било да се оправи костюм, каза той. "Първо започваме с отглеждане на животното. По-принцип аз си отглеждам кози. Един костюм се прави от 8-9 кожи. Всяка година се зареждам с по 10 пръча, четири години ги отглеждам, коля ги и след това зареждам други 10 за още един костюм. След това кожата трябва да се обработи, затова я давам на кожухар. После следва разчесване. С игла, косъм по косъм разчесваме костюма. Това може да отнеме минимум 2 месеца. За да подготвиш един хубав костюм с дълъг косъм си трябва дълга подготовка. Последно разчесвахме костюма на моя внук, което на мен и сина ми ни отне 4 месеца“, споделя още Илия Дамянов. При правилно съхранение един костюм може да се ползва дълги години. Самият Илия Дамянов има такива, които са на по 20 години. |
Още новини от Любопитни новини:
