Сивата икономика е като демографската криза – няма едно хапче, което да я излекува | ||||||
| ||||||
Това е най-високата стойност на индекса от началото на измерването му през 2010 г. Въпреки това делът на сивата икономика в страната ни остава относително висок на фона на средните нива в ЕС, съобщават от АИКБ. Една от основните причини, довела до изсветляването, е напредналото и практически завършило възстановяване от пандемичната криза, както и конкретни мерки на правителството за противодействие на негативни фактори, влошаващи конкурентоспособността на българските предприятия и бизнес средата като цяло, като: мярката 60/40 и компенсациите на небитовите потребители на цените на електрическата енергия. Сред негативните фактори, които възпрепятстват по-голям ръст, АИКБ отбелязва войната в Украйна, произлезлия от нея ръст на цената на енергоносителите и на нарушените вериги на доставки и продажби, инфлацията и продължаващото административно увеличение на минималната работна заплата. За разлика от композитния индекс "Икономика на светло“ под-индексът "Заетост на светло“, който измерва трудовия пазар, отчита спад с 0.39 пункта спрямо предходната година. Стойността му за 2022 г. е 81.69. Въпреки това стойността на индекса е по-висока от предкризисната 2019 г., когато е била 78,89 пункта. Под-индексът "Икономика на светло“ е фокусиран само върху трудовите отношения и заостря вниманието върху трудовия пазар, където проблемите засягат множество субекти (работодатели и работници/служители) и с най-дългосрочното си въздействие нанасят значителни вреди на публичните системи на България. "Сивата икономика е като демографската криза – няма едно хапче, което да я излекува. Необходима е комплексна програма и неотслабващи усилия за по-лесно определяне и плащане на данъци и по-ефективно и ефикасно разходване на събрания публичен ресурс. Намаляване на административните тежести за изрядния бизнес и своевременно санкциониране на неизрядните към фиска“, заяви председателя на УС на АИКБ Васил Велев. За АИКБ данните от проведените изследвания ясно показват областите, в които са нужни повече усилия за противодействие на сивата икономика. Тези области според представителите на бизнеса са преди всичко свързани с необходимостта от ограничаване на работата с официални договори, но с недействителен размер на възнагражденията, т.нар. “заплата в плик“, подобряване на прозрачността и гарантирането на реална конкуренция при провеждането на обществените поръчки, разрешителните и лицензионните режими. Според работниците и служителите най-проблемните области остават издаването на касови бележки при продажбите на услуги и работата с официални договори, но с неофициално "заплащане в плик“. Асоциацията на индустриалния капитал в България изчислява и публикува Композитния индекс "Икономика на светло“ от 2010 г. и за целия период до 2021 г. този индекс показва устойчива тенденция към нарастване с изключение на кризисните 2014 г. и 2020 г. Основна цел на индекса е да следи динамиката на изменение на сивата икономика в България с цел да се опознаят различните й проявления и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. |