| Яна Борисова: Влюбена съм в много неща и в много хора | ||||||
| ||||||
Любовта й с театъра започва още като дете, тъй като семейството й е имало отношение към театъра. Баба й, дядо й и майка й са били сценографи. "У нас много се говореше за театър, много се ходеше на театър. Голяма част от приятелския кръг бяха актьори, режисьори, хора на изкуството.“ Яна Борисова завършва история на изкуството и работи в семейната фирма на родителите си. През цялото това време пише тайно, защото смята, че не пише добре. Първата пиеса, която написва, е за конкурс с голям награден фонд. "Това е бил поводът. Причината най-вероятно е много по-дълбока и много по-голяма, но поводът беше, че ни трябваха пари за море. Спечелих конкурса и в крайна сметка отидохме на море“, разказва тя. След като печели конкурса, тя разбира, че това е нейното призвание и започва да пише. "Тогава започна тази моя любовна, вече реална история с театъра и не е спирала до ден днешен. В живота има ситуации и неща, които човек трябва да забележи. Има моменти, когато светва червена лампа и ти се дава да разбереш, че имаш шанс или отворена врата, през която е добре да минеш. И особено ако си нещастен в живота, който водиш в момента, е добре да се възползваш от тези отворени врати, колкото и страшно да ти се струва“, казва Яна Борисова. В света според нея има два типа хора – самостоятелни бегачи, които са много, много силни в това, и други, като нея, които в група се чувстват по-защитени. "Когато бях по-млада, се опитвах да разбера много неща за себе си, работейки сама със себе си вкъщи, задавайки си сама въпроси, опитвайки се да се погледна в огледалото. Опитите бяха изключително неудачни, защото тази самотерапия при мен не проработи. За първи път започнах да се чувствам добре, когато вкарах в тези опити и други хора“, споделя Яна Борисова. |
Още новини от Любопитни новини:
