 © ПОТВ |  |
В седем суперцентъра ще бъдат обединени българските научни институти и звена. Това е записано в Националната пътна карта за научна инфраструктура, приета вчера от правителството. Научните комплекси ще са насочени към решаване на практически проблеми и задачи за бизнеса.
Първите четири комплекса имат приложен характер и ще бъдат предложени за подкрепа от ЕС чрез инструментите на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". В тях могат да се включат и частни фирми.Първият център ще работи в областта на морските изследвания. Координатор ще е Център по хидро - и аеродинамика към БАН във Варна и ще работи заедно с Висшето военноморско училище, Института по океанология и други институти и звена на БАН. Следващият комплекс ще се занимава с производство и изследване на материали с приложение в промишлеността, биомедицината и околната среда, изследвания, диагностика, реставрация и консервация на артефакти от метал.
Координатор на комплекса ще е Институтът по физикохимия на БАН, а в работата ще участват и Софийският университет, Химикотехнологичният и металургичен университет, НБУ и дори Центърът по тракология към СУ и Института по етнология и фолклористика на БАН.
Медицинският университет води работата в третия център, занимаващ се с "Инфраструктура за геномни, протеомни и метаболомни изследвания и компютърно симулиране и проектиране на кандидати за лекарства". По проектите ще работят и други медицински университети и институти към БАН.
Техническият университет в София ще е домакин на "Инфраструктура за изследвания в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност". В общите проекти ще участват ТУ Габрово и няколко института на БАН. Първите 4 научни суперинституции ще се подпомагат от бюджета на министерството на образованието и науката.
Българският суперкомпютърен център ще се занимава с високопроизводителна инфраструктура за компютърно моделиране, симулации и изследвания с приложение в промишлеността, медицината, фармацевтиката, енергетиката, транспорта, финансите и околната среда. Той ще бъде развит от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при ползване на инструментите на Фонд "Научни изследвания" и ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика".
Последните два комплекса, въпреки че не се занимават с приложна наука, имат фундаментално значение за България, смятат от МОМН. БГ-КЛАРИН ще осигурява съхранението на българската книжовност и култура и с развитие на електронните ресурси на българския език.
Астрономите от Националната обсерватория на връх Рожен до Смолян могат да бъдат спокойни, че ще запазят работата си. Те дори ще са домакини на "Астрономически център за изследвания и образование". В новата структура ще се включат и Институтът по астрономия на БАН, обсерваторията в Белоградчик и астрономическият център в Шумен.
Изграждането на национални научни комплекси ще доведе до повишаване на възможностите ни за успешно участие в многонационални консорциуми по рамковите програми на европейската общност.
Източник: в. "Монитор" |
