| Известната цигуларка Кремена Оксенкруг – солист на концерт в петък | ||||||
| ||||||
Под диригентската палка на изтъкнатия маестро Йордан Дафов, който наскоро дирижира с голям успех Великденския концерт през април и Симфоничния концерт със солисти – възпитаници на НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, в началото на май, ще представи разнообразна концертна програма, подбрана с усет и вкус на Симфоничния концерт на 26 май, четвъртък, от 19.00 часа в залата на Бургаската опера. Солист на концерта е забележителният млад музикант Кремена Оксенкруг, която е концертен изпълнител, професор по цигулка в Кралската консерватория в Монс (Белгия) и директор на Симфоничен оркестър – гр. Сливен. Прекрасната цигуларка е оценена от критиците като изключително изразителен и креативен млад музикант. Концертмайстор на оркестровия състав на Бургаската опера на концерта в петък ще бъде Ваня Златева. В концертната програма са включени две знакови произведения из класическата музикална съкровищница: Концертът за цигулка и оркестър №5 в ла мажор от Волфганг Амадеус Моцарт, известен още под заглавието "Турски“. Това е последният и най-знаменит концерт, написан за този инструмент от гениалния композитор и е популярен сред изпълнителите и публиката, като задължително присъства в репертоара на всеки изявен цигулар. Неслучайно творбата е сред трите цигулкови концерта на Моцарт, които изпълнителите, допуснати до втори тур на световноизвестния конкурс "Чайковски“, са длъжни да изсвирят. Произведението е създадено през 1775 г. и има типичната за епохата музикална структура: бърза-бавна-бърза част: Allegro aperto – Adagio – Allegro aperto, Adagio Rondeau – Tempo di minuetto. Творчеството на Моцарт е обрисувана с думи лаконично и изумително точно от друг музикален гений – П. И. Чайковски: "По мое дълбоко убеждение, Моцарт е най-висшата, кулминационна точка, до която е достигнала красотата в сферата на музиката“. Второто произведение, което ще бъде изпълнено от оркестъра на Държавна опера – Бургас на концерта в петък е също знаково в световната музикална култура: Симфония №3 в ми бемол мажор, опус 55, известна като "Ероика“, от друг велик представител на Виенската класическа школа – Лудвиг ван Бетховен. Композиторът започва да пише Третата си симфония в началото на октомври 1802 г., малко преди да изрази покрусата си от настъпващата глухота: "… малко не достигаше, за да свърша със себе си“ – пише той – "Само то, изкуството ме задържа". В свое писмо до приятелите си той пише: "Живея само с нотите, едва завършвам някоя композиция, а вече започвам друга“. Третата симфония е призната от музиковедите като първия шедьовър на Бетховен и отбелязва края на един период на търсене на собствен език и изразителност на композитора. Първоначалното посвещение на симфонията е на Бонапарт. Ентусиазмът на Бетовен по отношение на Френската революция датира още от следването му в Университета в Бон през 1789 г.. Първоначално, симфонията е озаглавена "Бонапарт" или "Написана за Бонапарт". В началото на века Бетовен е все още под влияние на революционния дух на времето си, от пристрастията си към Наполеон и френския героичен стил в музиката, резултат от което са освен "Ероика“, клавирните сонати "Аврора“ и "Апасионата“, цигулковата "Кройцерова“ соната. Но когато Наполеон се провъзгласява за император, Бетовен изразява разочарованието си: "Той не е нищо повече от един обикновен човек. Сега той ще погази всички човешки права… той ще се превърне в тиран". През 1806 г. симфонията получава названието "Голяма героична симфония в памет на един велик човек", който вече не е Наполеон, а въображаемият герой, олицетворяващ идеите на композитора. |
Още новини от Любопитни новини:
