| Евгени Минчев: Дано пътят ми е пример за всички осиновени деца | ||||||
| ||||||
"Моята най-голяма гордост е, че съм човек и най-вече – че съм българин. Това е по-ценно от най-важната титла", споделя PR експертът и светски хроникьор, който е категоричен, че иска да бъде запомнен като поет. Той разказва, че има много бегли спомени от времето в дома за деца в Златица. "След това се оказах осиновен. Баща ми беше кожухар, но много пиеше и това погуби и семейството му, и самият него", казва още Минчев. Той признава, че житейският му път е бил дълъг и труден. "Надявам се той да е пример за всички осиновени деца. Искам да им завещая едно мото: да не мрънкат, да бъдат благодарни, че Господ ги е оставил на този свят", добави той. След пристигането си в столицата, за да получи софийско гражданство, започва да работи като ватман. По онова време живее при великия ни певец Емил Димитров. "Бях щастлив, че съм ватман, но и се срамувах. Понякога дори казвах, че имам брат близнак, който е ватман. Сега пък се срамувам от тези си думи", признава Минчев. Равносметката за живота си в навечерието на 60-ата си годишнина той обобщава с една дума – благодарност. И допълва: "Благодарен съм на вселената за това, че е решила в мое име да се случат неща. Да създавам контакти и обстоятелства, за да осъществявам всичко, което ми хрумва. Не бих променил нищо в живота си". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 6856 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1143 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
