| Какво стана за 16 години? Подигравахме им се, че са бедни, но ни задминаха | ||||||
| ||||||
В началото на прехода например - през 1989 г., Румъния имаше 2 пъти по-нисък БВП от България на човек от населението. През 2006 г., малко преди влизането ни в ЕС, този показател вече е почти изравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок БВП в сравнение с България. Оказва се, че Румъния задминава не само България, а и Хърватия, като се изравнява с Унгария и Португалия. А само преди две години България можеше да се похвали, че е изпреварила поне Румъния Според данните на Евростат за риска от бедност и социално изключване за 2020 г. у нас делът на хората, които са в риск от бедност и социално изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от населението. Пак от същите данни - средният годишен доход (след приспадане на всички данъци и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, докато у нас е 4612 евро. Сега средната годишна заплата (преди облагане) в Румъния достига 13 хил. евро, докато в България е с около 20% по-ниска. По отношение на риска от бедност тенденциите в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни - докато у нас делът на бедните се увеличава, в Румъния той намалява, защото през 2019 г. е бил 36,3%. Сравнението между България и Румъния по отношение на заетостта и оплакванията от липса на работа показва същите тенденции, както и за дела на бедните. В Румъния работа имат 65,6% от хората в трудоспособна възраст, докато в България - 68,5%. Но у нас средната оценка, която дават хората на работата си, е 6,4, докато в северната ни съседка е 7,2 по 10-степенната скала. Същото е и по отношение на жилищните условия. 45,1% от румънците обитават жилища, в които няма отделна самостоятелна стая за всеки човек над 18-годишна възраст, докато в България в това положение са 39,5%. Само че румънците са по-доволни от жилищните си условия, защото им дават средна оценка 7,4, докато българите - 6 по 10-степенната скала. Още по-голяма разлика се вижда, ако се погледнат данните на Евростат за покупателната способност. България има напредък, но доста бавен. Например през 2010 г. показателят е 45% от средното ниво в ЕС, а през 2022 г. стига 57%. Само че в Румъния покупателната способност от 53% през 2010 г. се вдига на 75%. Подобна е тенденцията и при инвестициите, ако се измерят през образуването на основен капитал. За периода 2010-2022 г. реалният ръст в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%. Само за последните 5 г. средногодишният реален ръст в България е 0,2%, докато в Румъния е 5,1%. С натрупване се оказва, че в румънската икономика се инвестират 57% повече средства спрямо 2010 г., а в българската - с 3% по-малко По БВП на глава от населението, измерен чрез паритетна покупателна способност, Букурещ вече е по-богат от Виена и изпреварва София два пъти. Нетната средна заплата в българската столица е почти равна на тези в румънската - 1017 евро срещу 1100 евро. Но реалната производителност на труда за региона около Букурещ средно на година се покачва със 7,9% - почти четири пъти повече от България. Значителна разлика има в минималната заплата - в Румъния тя е 515 евро на месец, след като бе вдигната 15 пъти от 2011 г. насам, а у нас - 400 евро. Но по средна нетна заплата сме по-добре, защото в северната ни съседка е 690 евро, а у нас е 743 евро. По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно положение. Съседната ни държава тепърва ще строи своя магистрален пръстен, същото предстои и в България. Жп линиите са в подобно състояние като българските, но това може скоро да се промени. В здравеопазването двете страни през последните години неизменно се класират на последните места в индекса Euro Health Consumer в ЕС. Но и тук Румъния е с едни гърди напред с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, показват данни на Евростат. А само преди три години е било обратното - северната ни съседка е била на дъното в ЕС с 584 евро на човек за здравни грижи, докато у нас са се давали 587 евро. Лошата новина за България е, че Румъния има големи шансове да ни изпревари още повече. Редица изследвания в ЕС показват, че след като дадена икономика премине прага от 70% спрямо средния за съюза БВП на глава от населението, следва бурно развитие. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава основание да се смята, че румънската икономика ще продължи да се движи бързо и скоро да догони средноевропейското ниво. За България такива изгледи засега няма. Днес двете държави отново са пакетирани, но за Шенген. Вероятно скоро ще стане ясно дали Румъния няма да ни изпревари и по този показател, влизайки преди нас в зоната за свободно пътуване, пише "24 часа". |
Още новини от Национални новини:
