57 години от едно от най-мащабните бедствия в най-новата история на България | ||||||
| ||||||
Почти мигновено са разрушени мостове и стотици постройки, сред които 153 къщи. Официално признатите жертви са 96 души, но и до днес се смята, че броят им е дори в пъти по-голям заради безследното изчезване на много хора по това време. В пресата бедствието се отразява пестеливо с единствен акцент - всеобщата държавна мобилизация за пълно възстановяване на района и изплащане на милиони левове за пострадалите и нови домове. Въпреки мълчанието за причините, още тогава е ясно, че трагедията е причинена от безстопанствено отношение.Зад спуснатата информационна завеса прибързано се дават четири осъдителни присъди, които обаче остават на най-ниско ниво. В засегнатото село Згориград и до днес споменът за опустошението, което променя съдбата на поколения, е активен, и за преживелите трагедията, и за родените след нея. Жители на селото заявиха: "Първи май беше официален празник и отидохме в града да правим манифестация. Това е традиция за първи май да се коли агне и хората да се веселят, но така е било писано да не могат да отпразнуват този първи май". "Беше страшно - млади хора си заминаха, цели семейства си заминаха надолу. Много близки наши ги отнесе". "С хеликоптери започнаха да издирват трупове". "Аз съм от Згориград. Част съм от тази общност, която е преживяла това ужасно бедствие. Наводнението от 1 май 1966 година е оставило незаличим белег в съзнанието на хората от Згориград. Аз съм роден след това, но от разговори съм преживявал това бедствие многократно". |