| Диана Андреева: Пактът за култура е инициатива на Обсерваторията по икономика на културата от 2014 година | ||||||
| ||||||
След разговор миналата седмица с режисьора Лилия Абаджиева, която е част от организацията "Движение за културата“, ни потърси Диана Андреева – директор на Обсерваторията по икономика на културата в България. Според г-жа Андреева твърденията на г-жа Абаджиева за т.нар. Пакт за културата са неверни, но затова днес тя е тук, наш гост е, за да ни разкаже повече. Здравейте. Здравейте. Защо ме потърсихте? Какво видяхте в интервюто ми с г-жа Абаджиева, какво ви подразни? Не мога да кажа, че нещо ме е подразнило, но следва да уточним, тъй като в думите на г-жа Абаджиева се вменява отговорност първо към страната ни като член на Европейския съюз за несъществуващ европейски документ. Пактът за култура е инициатива на Обсерваторията по икономика на културата от 2014 г. и той възникна във връзка с предизборни дебати, които правим от 2009 г. Една от темите, които се дебатират във всичките тези повече от 11 предизборни дебата в годините, винаги е бил въпросът с публичното финансиране и алтернативни източници на финансиране и беше озадачаващо да чуя, че България не е подписала въпросния Пакт за култура и е единствената държава член на Европейския съюз. Да, нека да го кажа. Тук цитатът на г-жа Абаджиева беше: "Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт“. Точно така, в несъществуващ документ, както вече уточнихме. И е добре, когато се чете някаква информация в публичното пространство, винаги коректността изисква да се позовава на източника. Това е моята бележка, но в никакъв случай не бих казала, че това е драматично или сме подразнени. Въпросът е да се уточни и още повече, че в чувствителен момент, когато миналия вторник направихме предизборни дебати и участниците от политическите сили се обединиха, за да подкрепят Пакта за култура с постъпково увеличение на публичните финанси с 0,1% на годишна база, което е изключително важно, особено в сегашния момент, защото една голяма част от публично субсидираните дейности в българската култура са недофинансирани. Т.е. решаващо е нивото на публичните финанси. Това са сектори като сценичните изкуства, филмовата индустрия, музеи и галерии – в най-голяма степен имат нужда. И трябва да кажем тук по отношение на недофинансирането в тези сектори, говорим за базови нужди, не за публични финанси за развитие. Т.е. въпросът е изключително спешен. И това с неправилно… не е цитиране дори – то отсъстваше цитирането и позоваването на източника, именно Обсерватория по икономика на културата, не беше подходящият момент. Аз мисля, че има други елементи, с които могат да се заявят, а могат да се присъединят към Пакта за култура – така, както през 2016 и 2017 г. голямо количество колеги се подписаха за Пакта за култура във връзка с предстоящите парламентарни избори 2017 г. Тогава също дебатирахме Пакта за култура. Т.е. на всички избори трябва да кажем, че политическите сили започнаха да включват 1% за култура в политическите си платформи преди избори. Голямата ни задача в момента с подписването на този Пакт и обещанията е как обещанието преди изборите ще стане реалност в една следизборна ситуация. От много години има опити за създаване на Стратегия за културата. "Движение за културата“ също изяви готовност да изработи такава Стратегия за развитие и устойчивост на българската култура. Какво възпира обаче реализацията на подобен важен документ за страната ни? Първо ще бъда много щастлива да прочета Стратегията, която ще изработи "Движение за култура“, предполагам, че ще бъде качена за обществено обсъждане. В последните повече от 30 години се правеха на няколко пъти опити за създаване на Стратегия за развитие на българската култура, културните и творческите индустрии. Един от елементите, който пречи за практическото приложение на един теоретичен документ, какъвто е Стратегията по своята същност, когато се изписва на хартия, с приоритети и цели, задачи, дейности, разбира се, е финансовата рамка. Ето защо Пактът за култура включва, освен този 1% и стратегическо планиране, или поне въвеждането на стратегически приоритети. Защото ние се отличаваме тук действително по ниво на финансиране в рамките на брутния вътрешен продукт от останалите страни членки и най-вече от страните членки, които са от Централна и Източна Европа. Повече от 2/3 от тях достигат между 0,8 и 1-1,1%, като Унгария – 1,3 от брутния вътрешен продукт. И трябва да кажем, че те също така имат и алтернативни източници за финансиране. Какви например? Отчисления, които са от Данък "Общ доход“ – особено популярна мярка в рамките на Централна и Източна Европа. 1% от Данък "Общ доход“ отива за неправителствения сектор или за други културни дейности. Квазифискални инструменти като данъчните преференции, фондовата система, която е развита в целия Европейски съюз, особено по отношение на културните индустрии, в частност филмовата индустрия. От 33 години българската филмова индустрия говори за един инструмент, който липсва, и това е фонд "Българско кино“. Т.е. останалите страни членки, особено по-старите страни членки от Европейския съюз, не разчитат единствено и само на нивото на публични финанси. Разчитат на въведените алтернативни източници на финансиране. Тук забравихме да споменем лотарията и тотализатор в нашия случай, който има отчисления, но не в такава степен, в рамките на културните дейности. Така че може ма да обобщи: финансовата рамка, която Министерството на финансите досега разбираше като един консервативен елемент от писането на Стратегия, т.е. даваше съвет да се наложи старата рамка в рамките на стратегия, която ще се изработи. В годините работехме с т.нар. инструмент "Установени разходни тавани в публичните финанси“ и това предположи, че останахме с общо взето постъпково увеличение на публичните финанси за културата и културните дейности и най-вече за група "Култура“, но не и драстично повишаване като процент от брутния вътрешен продукт. Това, което ние открихме през 2014 г. и защо е 1% - той не идва от половин процент по 2, това и студентите в първи курс в УНСС не могат да изчислят. Идваше към 2014 г. от деветкратното мултиплициране на публичните финанси за група "Култура“ от културните и творчески индустрии, от сектора като цяло като икономически принос спрямо брутния вътрешен продукт. Сега трябва да кажем, че делът на сектора ни е рекорден. Дори по време на КОВИД криза, около 6,4% дял на нефинансовите малки и средни предприятия и организации в рамките на българската икономика. Така че това е основната пречка – нивото на публични финанси. Защо у нас сякаш съществува едно схващане, че в културата се "изливат“ едни публични ресурси без достатъчна ефективност и ефикасност? Според мен заради непознаване на процесите и обхвата на сектора, защото Министерство на културата работи все още с обхват, който е горе-долу от 1989-1990 г. Това са изкуствата, културното наследство, филмовата индустрия като представител на индустриите, или по-скоро българското кино, както ние го наричаме, но малко се замислят за факта, че този отдавна изведен приоритет в Европейския съюз и в страните членки културните и творчески индустрии, които са книгоиздаване, софтуери, видеоигри, музикална индустрия, печатни медии, радио, телевизия, нови медии – те са двигател на икономически растеж за целия Европейски съюз. Нивата, които ние имаме, са сходни с европейските държави. Аз преди малко казах – 6,4 е делът на сектора ни в българската икономика срещу този 0,5 или 0,6%, който включва и обществените медии за цялата група "Култура“. Т.е. самото съотношение ни подсказва, че това не е просто един ресурс, който се излива. Той многократно се мултиплицира през пазар или квазипазар, в зависимост за изкуство или културна индустрия говорим. И считам, че в рамките на новия парламент – и дано да имаме и редовен кабинет, следва да се постави въпросът за извеждането на сектора като национален приоритет. Така, както голяма част от политиците заявяват, че на България са й нужни сектори с висока добавена стойност – това е един от секторите с много високи нива на добавена стойност. Сектор, който в Централна и Източна Европа в държави като Естония, Полша, също е изведен отдавна като един от водещите приоритети именно заради високите нива на добавена стойност. Или ако трябва да обобщим вашия въпрос, по-скоро държавата е инвеститор, а не излива един ресурс. И това се е доказало с многогодишната практика, в това число и в новия работен план на Европейската комисия. Създаването на екосистеми в културните и творчески индустрии е един от водещите приоритети. Така че това следва да се случи и в рамките и на нашите политики, и нашето Министерство на културата. Надявам се и новата Комисия по култура и медии в Народното събрание да припознае политики, да ги облече със специфично законодателство, защото в последните две години един от големите минуси на честите избори и кратките служебни правителства беше свързан с това, че ние на практика нямаме почти никакви промени в рамките на нормативната база, а в една постковид ситуация явни станаха нуждите нормативната база в българската култура да бъде променена. По какъв начин? Например с нов или като глава от Закона за закрила и развитие на културата, но при всички положения Фонд "Култура“ следва да има своята реформа. Той е заложен като един от приоритетите и цял проект в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост и защо тук има колизии в сектора дали да бъде отделен закон, или да бъде глава в Закона за закрила и развитие на културата, и това идва от механизма като финансиране. Фондовата система, за която споменах в началото на разговора, предполага, че това са институции на една ръка разстояние. Т.е. те не са под шапката на Министерството на културата, а са на извънбюджетна сметка с преходен остатък. И логиката показва, че това трябва да бъде отделен закон за един специфичен инструмент, който да служи като втори стълб на финансиране на българската култура. Законът за филмовата индустрия в тези си малки, проблемни текстове, които бяха въведени преди две години като промени. Това е един от следващите закони – Законът за културното наследство също така, Закон за меценатството, Закон за авторските и сродни права също така, тъй като там имаме заведена наказателна процедура срещу страната ни. Така че това са спешни мерки, които трябва да се предприемат, но на първо място – Законът за държавния бюджет. И народните представители да не забравят в рамките на предизборния дебат тяхното съгласие да подпишат Пакта за култура за постъпково увеличение с 0,1% в рамките на българската култура, на цялата група "Култура“. |
Още новини от Национални новини:
