| Музеят на религиите – мястото, което ни учи на толерантност и приемственост | ||||||
| ||||||
Освен с впечатляващата си история, градът е популярен с незабравимите преживявания, които подарява на посетителите. Те всъщност са плод на забележителностите, които можем да видим в района. Доказателство за значимостта и предимствата на хилядолетния град и всички възможности, които дава старозагорския регион в сферата на туризма е участието на Стара Загора в най-голямото международно туристическо изложение в Берлин, за което ви споменахме и миналата седмица. Именно градът е част от образа на страната ни, който представяме пред света. И определено има защо! В Стара Загора се намира най-старият в Тракия български театър – Драматичен театър "Гео Милев“ и античният Форум на Августа Траяна. През 1925 г. е открита втората след София опера в страната – Южнобългарската опера (днес позната като Държавна опера Стара Загора), а през 1895 г. – първият градски парк от европейски тип в България. В града се намират още и Музеят на религиите и музей "Неолитни жилища“. Получилият гражданственост Архитектурен комплекс "Музей на религиите" е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи. Проведените археологически проучвания са разкрили невероятно наслагване на религиозни практики, извършвани в границите на комплекса. Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей в Стара Загора обясни, че идеята на архитектурния комплекс е да бъде мост между три религии - езическата, християнката и мюсюлманската. "Трябва да има толерантност между различните религии. Това може би искат да покажат и нашите предци, тъй като виждате, на едно място са струпани толкова религии – езическа, християнска и мюсюлманска, и навсякъде между тях има приемственост. На мястото на езическото светилище по-късно е построена християнска църква, а след това в началото на XV век е построена и джамия. Това става в самото начало на XV век или по-точно през 1409 година - или скоро след завладяването на българските земи от османците. Тук Стара Загора е завладяна от тях някъде около 1369-1371 година. Няколко десетки години след това е построена и нашата Ески джамия тук, в самия център на град Стара Загора, за което свидетелства и строителен надпис, който е сложен точно над входа на джамията“, обясни Петьо Мирчев. Той посочи, че посетителите могат да разгледат красиво изрисувания архитектурен комплекс, украсата на джамията, стенописите, а също така и ансамбълът, който е оформен като тераса в самата джамия. "Посетителите могат да видят останки от средновековна църква, може би една от малкото в нашия град. Тя е в чертите на самия Архитектурен комплекс "Музей на религиите“. Мисля, че ще им бъде много интересно. А самото място има някакво много притегателно излъчване и може би неслучайно е било мястото на толкова много религиозни храмове през вековете“, добави той. Разхождайки се край Стара Загора не можем да не добавим още една допълнителна спирка – а именно един балнеоложкки курорт, който ни предлага истинска релаксация и прекрасно преживяване. Спираме в Старозагорските минерални бани – село, което се намира на 14 км от центъра на града. И както може би се досещате курортът е популярен с минералните си извори, а в него се помещават 20 хотела. Той е привлекателен с възможностите за климатолечение и балнеолечение, както и с обновената база за отдих. В близост е до местността "Богородична стъпка. Минералните извори са разположени в района на Старозагорските минерални бани. Водата излиза на повърхността от 1600 м дълбочина с температура около 40 °C. В центъра на курортното селище се намират и Римските терми. Те са едни от най-големите и най-добре запазените в нашите земи. Мария Камишева – завеждащ отдел "Антична археология“ в Регионален исторически музей – Стара Загора, обясни, че Термите са изградени върху естествен минерален извор. "Цялата територия в този район се използва от най-дълбока древност. През 1965 г. във връзка с изграждането на каптаж за банята, която е ситуирана в средата на селището, се разкриват тези антични зидове и тогавашният директор на музея Димитър Николов започва проучвания. В резултат на многогодишни проучвания са разкрити 12 помещения с обща площ 2500 кв. м. В две от помещенията са намерени части от мозаечни подове. Може да се каже, че тази римска баня се е използвала от ІІ почти до ХІІ век, като през различните периоди е достроявана или преправяна в някои свои части. През 1980 г. е извършена реставрация на запазените зидове“, разказа тя. По думите й най-интересното откритие на г-н Николов е намереният строителен надпис за изграждането на банята. "В него се споменава, че Улпий Хиероним, който е родом от Никомедия – това е един град, разположен на брега на Мраморно море, всъщност е днешният град Измит в Турция, построява със собствени средства къпалните, две съблекални, фригидариумът, който всъщност е едно студено помещение към самите терми, и нимфеумът с цялата украса, както и каптажът към самите терми. За съжаление, още тогава нимфеумът не е открит и в продължение на времето до днешна дата за него все още се знае само по този строителен надпис. Улпий Хиероним е първожрец, т.е. изпълнява такива жречески функции официални, също и неговата съпруга е въздигната в ранг на първожрица“, посочи още Мария Камишева. Тя обясни, че всички минерални извори от най-дълбока древност са били обект на голяма почит. По думите й римски императори са строили свои резиденции около тях, за да се лекуват. |
Още новини от Национални новини:
