| Проф. Румен Гечев: Обричаме се на мизерна 2023 г., ако числата и по приходната, и по разходната част на бюджета не бъдат променени | ||||||
| ||||||
Какво наблюдаваме – приятелски огън в БСП ли, защото прокурор Зартова пренасочи всичко към правосъдния министър Крум Зарков? По-добре е българската прокуратура да се пренасочи към доказани от българската държава бандити, които ограбиха България с милиарди левове. Не е ли вярно, че правителствената Агенция за държавна финансова инспекция по времето на г-н Борисов и според самия него установиха, че са откраднати в хазартния сектор заедно с лихвите 700 милиона лева. Къде е българската прокуратура, къде е съдебната ни система цялата? Къде са милиардите от "Хемус“? Къде са стотиците милиони от язовирите? Какво става с българските пътища, тъй като много от произшествията са свързани с това, че са откраднати пари и качеството на строителството на нови пътища е лошо? Изведнъж определени елементи на съдебната система, в това число и прокуратурата, започват да извършват нещо нечувано на планетата Земя – то е да влизат вътре в партиите, кога са провеждали събрание, кой е преброявал гласовете, да пращат призовки на хора от Националния съвет на БСП. Ние проверихме – никъде по света не е имало такова чудо! За пръв път се случва в България. И вместо да ловят доказани крадци на парите на българския народ, те се занимават с вътрешнопартийни преврати и други. И искам да кажа, че са си намерили майстора, защото извършването на такива изумителни действия с партия, която е на българския политически терен повече от 130 години, няма как да уплаши БСП или да предизвика някакви други проблеми. На наистина реакцията на БСП и днес беше остра, защото действията на някои от представителите на прокуратурата преминават всякакви граници на здравия разум. Как обаче, проф. Гечев, вътрешнопартийните проблеми на БСП станаха обект на прокуратурата и в следствие на това – и публично достояние? Защото вътре са замесени имената на ваши бивши хора. Замесени са. Не е тайна, че наши бивши хора или каквито и да са , които създават проблеми вътре в БСП, ги създават, защото очевидно тия хора са добре подготвени и те са добре стимулирани. Не е вярно, че БСП е една от най-демократичните партии в България. И ще ви дам факт. БСП е единствената партия, където председателят се избира с пряк избор. Не съм ли прав? От всички членове на партията това е най-демократичният принцип, който имат само няколко партии в света, за пряк избор. Второ, никакви решения в БСП не се взимат без те да бъдат утвърдени съгласно Устава от Националния съвет, който е над 180 души. Това, че има няколко души, които са много кресливи, за които възникват въпросите кой плаща за тяхното участие в някои от скъпоструващите медии, кой осигурява това участие, при какви условия, това са въпроси, на които трябва да отговори прокуратурата. Но тя, вместо да отговаря на тия въпроси, започва да привиква членове на партията от Националния съвет. В това число – вече споменах, това противоречи на здравия разум, да искат да се пращат призовки, да разпитват партийни членове, които са били преброители на гласуванията на Националния съвет. Не знам дали някой от слушателите е чувал за такова нещо някога някъде по света да е правено. Ако оставим тази тема, защото я приключихме, да се фокусираме върху нещо изключително важно. "БСП за България“ отправихте покана към всички парламентарно представени партии да обсъждате бюджета. Най-напред да ви попитам: отзоваха ли се на вашата покана, или поне имате ли предварителна заявка, че ще има такива обсъждания? Не, аз лично няма как да ви отговоря на този въпрос. Ако знаех предварително, щях да звънна по телефона да попитам, но нямам информация по този въпрос. Но по-важното е кое налага да се опитваме да правим такива срещи. Да, кое? То се налага поради следната причина: нека да кажем на многобройните ви слушатели, че проект на бюджета може да бъде внесен само и единствено от изпълнителната власт. От служебния кабинет. След като служебният кабинет отказва да внесе. Да, няма значение дали е служебен или е редовен кабинет, но само кабинет може да внесе проект на бюджета. Т.е. ние от парламента при най-добро желание нямаме право да внасяме проект на бюджет. Даже нещо повече - понеже се чуха гласове за удължаване на действието на бюджета от 2022 г. или евентуални актуализации, актуализация на бюджета също не може да се прави по инициатива на парламента. А само ако бъде внесена като проект от изпълнителната власт, от правителството. Въпреки закона, въпреки нашите настоявания в парламента и от БСП, и групата "БСП за България“, и от други парламентарни групи, служебният кабинет по някакви причини, за които можем да гадаем, отказва да внесе проект на бюджета за 2023 г. При това положение остават два законови варианта. Единият вариант е, ако няма редовен служебен кабинет. Това означава, че законодателят е предвидил – остава в сила бюджетът от 2022 за 2023 г. Но да не влизам в подробности. На пръв поглед някой ще каже – ами не е проблем, тогава ще си караме по "Бюджет 2022“. Проблемът е, че инфлацията е висока и няма как държавните институции, общините да вържат двата края, както казваме, финансово при такава инфлация. Т.е. числата и по приходната, и по разходната част трябва да бъдат променени иначе се обричаме на едно мизерно преминаване, много проблемно, през 2023 г. И затова възниква въпросът, че някой пак трябва да прояви инициатива, както беше буквално за спасяване на ситуацията в парламента при избор на председател на Народното събрание. Пак БСП излиза и предлага да се направят спешни срещи, тъй като сме в нова ситуация: или да мизерстваме през 2023 г., или да се опитаме да намерим някакъв начин да се приеме бюджет, да се разработи бюджет и да бъде внесен евентуално от редовен кабинет. Тоест ще се полагат усилия за редовен кабинет, каквото искане има и българската общественост. Сега обаче нали знаете, че има упреци към вас, че искате по-социален бюджет. Но партии като ГЕРБ, като ДПС искат харчовете да се свият, за да нямаме дефицит. Как ще се разберете, и то на фона на това, че в момента се правят усилия за сформиране на редовен кабинет? Ще ви отговоря така: първо, никъде в Европейския съюз няма свиване на харчове, които са свързани с последиците от COVID-19 и сега от войната в Украйна. Такива политики поне ние и аз лично следим, това ми е работа – всеки ден следя какво правят правителствата в страните членки. Няма такъв сигнал, че ще се свиват социалните разходи. Второ, ако някой иска да се свиват социалните разходи, той трябва да каже на българския народ например: ще вдигнем тавана на цените на електричеството и българските семейства ще трябва да плащат седем-осем пъти по-скъпо. Т.е. да се лишат от храна и вода, за да плащат електрическия ток. Или ще замразим пенсиите през 2023 г., или пък няма да плащаме пенсии. Или пък да речем ще прекратим помощите за бизнеса, за да улесним процеса на фалиране да речем на българските фирми в следващите два месеца. Аз не знам кой ще е тоя политик, който ще излезе и ще каже, че България, в отличие на другите страни членки, ще прекъсне програмите си за спасяване на домакинствата и на бизнеса си поради някакви причини. Това, разбира се, не означава, че не трябва да има контрол върху приходите и разходите, но означава, че параметрите, по които трябва да се движи българският държавен бюджет, трябва да отговаря на европейските практики в тази конкретна ситуация. Нищо повече. И да ви кажа, понеже извадих – свързано е с моята професия – сравнителни анализи и данни за това какво е състоянието на бюджетите на другите страни - членки на Европейския съюз, в това число по-развитите страни, по-неразвитите страни от класата на България, бивши социалистически страни в Източна Европа, ще видите, че не са имали колебания разумно да увеличат до някакви рамки бюджетния дефицит, да увеличат разходите си, за да могат да решат проблемите, които възникнаха. И тези политики на Европейския съюз се подкрепят и от Международния валутен фонд, и от Световната банка. Така че много трябва да се внимава с бюджета, но в същото време няма как да позволим България, за разлика от другите европейски страни, да поставя под риск българските домакинства и българските фирми. Опасенията на служебния кабинет всъщност са, че ще започне едно предизборно наддаване от страна на партиите и това ще доведе до тотален хаос. Всеки ще иска да предложи повече и повече. Имат ли основание тези опасения? За другите партии не знам. Имате и вие основание, тъй като отразявате това, което са заявили определени политици. Да, виждали сме го вече, да. Но БСП нямаме никакво намерение да правим популистки изхвърляния, тъй като много добре знаем, че първо няма как да бъде излъган избирателя. Избирателят се е напатил на всякакви обещания и той даже, без да има и не е задължително да има специалност икономическо образование, може да се ориентира кое е възможно и не е възможно. Например няма как да цитирам конкретни наименования на партии, но още преди последните избори имаше предложения от някои партии да се нулифицира, да има нулево ДДС върху всички хранителни стоки или да бъде намалено ДДС от 20% на 4-5% на по-голямата част от стоките. И на нашия въпрос: къде са вашите разчети, колко ще струва това на бюджета като загубени бюджетни приходи и колко това ще ни принуди да увеличим дефицита или да компенсираме чрез държавни дългове, нямаше отговор на този въпрос. Ето това е популизъм. Но когато се предлагат мерки, които са със съответните разчети, и пак казвам – мерки, които са в съзвучие, в хармония с това, което нашите партньори в Европейския съюз правят, тогава вече няма нищо страшно. Но тези предложения трябва да бъдат защитени с разчети, с аргументи, в това число – с последици в краткосрочен и в дългосрочен период. Следователно, опасност има, но в крайна сметка, всяка партия носи отговорност за предложенията, които прави. Сега, ако продължи да действа настоящият бюджет, заложени ли са тези помощи към бизнеса, докога? И всички онези социални разходи докога ще продължат да действат? Те трябва да продължат да действат, както в цяла Европа, и през втората година. Но гаранцията за това продължаване на действията е приемане на нов бюджет. Ние започнахме примерно реформа на пенсионната система и както виждате, след изплащането на пенсиите през месец октомври, се усети много ясно правилността на предложението на БСП да направим така, че хората, които са се пенсионирали с еднакъв трудов стаж, с еднаква професия, но през различен период – преди 25 години или преди 5 години, да получават приблизително еднаква пенсия. А не както беше преди, почти два пъти да се различава месечната пенсия на нашите родители. И ето сега тази стъпка вече започва да се усеща и разликата между пенсиите намаля чувствително. Но тия пенсии ще могат да се задържат на равнище, коригирано с инфлацията, тъй като догодина би трябвало от месец юли да се въведе корекция с инфлацията така, че пенсията да бъде коригирана и да получи покупателна способност, която да елиминира действието на инфлацията. Но това може да стане само ако има Бюджет 2023. Ако няма нов бюджет, ще рече, че въпреки инфлацията, пенсиите няма да бъдат променяни. Това ще рече, че фактически – давам ви един пример: покупателната способност на пенсиите – нашите родители ще могат със същите, коригирани сега пенсии, но при инфлация, те ще купуват по-малко стоки и услуги, което е нечестно, недопустимо, но е възможно, ако не се състави кабинет и нямаме бюджет за 2023 г. Сега да ви попитам така, защото вече имахме такъв случай преди няколко дни – изтече срокът за парите, които трябва да се дават за украинските бежанци. Дотогава са били разчетени, до края на октомври, ако не ме лъже паметта. Ако има такъв сходен случай с изтичане на някакъв срок, какво следва оттук нататък – актуализация ли трябва да се прави, кой трябва да я внесе? Това е чудесен въпрос. Нищо не следва. Когато изтече срокът, който е заложен в Закона за бюджета за 2022 г., срокът е изтекъл безвъзвратно. И съгласно Конституцията и законите на страната, при най-добро желание нито служебни министри, нито каквито и да било министри могат да отделят и една стотинка отвъд датата, в която изтича срокът на които и да било бюджетни разходи. В това число – във вашия добър пример тук за украинските бежанци. Следователно, това няма да е единственият проблем, тъй като и другите програми, които ще изтичат, в това число имаме програми, свързани с преференциално ДДС. Ето, днес говорихме с колеги, с представители на различни сектори на българската икономика, в това число и в сферата на туризма и ресторантьорството – там има едни преференциални данъци, Данък "Добавена стойност“ от 9%, на който до края на годината му изтича срокът. Ако не бъде удължен, а това може да стане само с нов бюджет, то тогава тези преференции отпадат и се връща ДДС за всички от 20%. Кога трябва да се случи това? В края на годината. С всички произтичащи от това последици за тези, които ползваха преференциите, защото преференциите са за сметка на бюджета и те трябва да бъдат утвърдени в нов бюджет за 2023 г. С една дума, политиците са поставени до стената в момента, защото дилемата е изключително тежка. Някои казват: няма никакъв проблем, отиваме на избори. Така е, избори – евентуално през месец март. Само че ако изборите, хипотетично сега не се формира кабинет, да речем, горе-долу сроковете на Конституцията са такива – казват колеги експерти, които са в тая сфера. Аз им имам доверие – евентуално нови избори биха били през месец март. Минават изборите месец март, необходимият период за съставяне на Народно събрание, отново за преговори, които не се знае как ще завършат, защото най-вероятно конфигурацията ще бъде същата. Казано накратко, ние, ако отидем на избори, всъщност ще трябва да караме с Бюджет 2022 г. почти до средата на 2023 г., което би било да не кажа силна дума, ако не пагубно, това ще бъде изключително тежко изпитание за пенсионери, за фирмите, които няма да получат помощ, за хората, които работят в домакинствата. Няма да могат да посрещнат евентуално, не дай си боже, по-високи цени на енергийните източници, на горивата. Въобще, не ни чака нищо добро, ако ние не се справим с тази много тежка и предизвикателна ситуация. Това, което очертавате, изобщо не звучи добре, звучи стряскащо дори, бих казала. Извинете ме, но такива са фактите. Просто казвам неща, които са неоспорими. Така просто стоят. Проф. Гечев, в крайна сметка говорим за този дефицит, за да можем да изпълним критериите и да влезем в еврозоната през 2024 г., както беше заложено. На всяка цена ли трябва да влезем в еврозоната? Това е един чудесен въпрос. Първо, аз споделям на много колеги изумлението как изведнъж в тези трудни условия, когато ние трябва да прекараме страната през предизвикателствата на зимата, а и пролетта на 2023 г., тъй като зимният сезон по принцип тук, в Европа, в Северното полукълбо ни поставя още по-големи предизвикателства, изведнъж някои колеги започват да се занимават как било приоритет и как сакън да не нарушим нещо, за да сме влизали в еврозоната. Ама влизането в еврозоната точно пък на 1 януари 2024 г. не е по-важно от това да преведем тук народа си и икономиката през тия предизвикателства. Няма как влизането в някаква еврозона да бъде по-важно. Второ, кои параметри ще бъдат нарушени? Истината е, че в момента, за голямо съжаление, нашите партньори в Европейския съюз, които са членове на еврозоната, се намират в тежко състояние. Еврозоната има неописуемо високи дългове, които са четири пъти по-високи от дълга на България в брутния вътрешен продукт. Вместо да имат до 60% държавен дълг в брутния вътрешен продукт – показател, който те самите са въвели като ограничение, всички те са го нарушили най-демонстративно. 80-90% средно, а има страни членове на еврозоната, където дългът надхвърля 140%. Второ, бюджетните дефицити на страните от еврозоната са също космически. Там последните две-три години, при ограничение от до 3% от брутния вътрешен продукт, те смело са нагазили в 7, 8, 9%. Т.е. какво искат те от България? Какъв е смисълът, аз не мога да разбера и някои колеги какво е това чудо на чудесата – ние да се движим към бюджетен дефицит към 3%, при положение че водещи страни от еврозоната не могат да си позволят да свалят бюджета и на бюджетния дефицит на 5% от 7%. Така че нещата са доста сложни и трябва да се види към какво се стремим ние в момента. Значи към момента ние не би трябвало да бързаме да ставаме членове на еврозоната само след една година, първо защото еврозоната се намира в много тежко състояние – никой не се качва в кораб, който има пробойни и пропуска вода. И второ, ние сме най-неразвитата страна на Европейския съюз. Има разработки на Нобелови лауреати по икономика и от трибуната на парламента препоръчах на колеги – има и на български език преведено, много колеги четат и на други езици, на английски, да видят сериозни анализи, които са направени. Даже ще ви кажа и нещо, което днес стана дума – скандално. Спомняте си, ние имахме среща с Управителния съвет на БНБ по искане на БСП, "БСП за България“ в парламента. Те не отговориха на нашите въпроси и вчера, към края на деня, в писмото – обърнете внимание – някаква PR дама, съветник на управителя на БНБ, ни праща писмо в парламента. Тя ни праща писмо, в което ни казва, че ни пращат някакъв материал за еврото, който не е обсъждан от Управителния съвет, не е одобрен от Управителния съвет. И е световна загадка сега като каква тази жена ни праща от БНБ тоя материал и какъв е тоя пасквил, който нито е ясно кой го е разработил, нито какви са изводите. Но ще ви кажа защо е така. Защо? Защото шефовете на БНБ ги е страх да си сложат подписа. Те не искат да си сложат трите имена и да се подпишат под изводите на техните експерти, тъй като изводите им са по-скоро отрицателни. Аз знам какви са им изводите, защото някои от тях са мои студенти, други са мои колеги. Говорили сме на тези теми и много добре знам как стоят нещата, какви са противоречията между самите тях. Т.е. казано накратко, към момента БНБ, която носи основната отговорност по Конституция, по закони за банковата система на България, за валутните курсове, за отношенията между нашата централна банка и Европейската централна банка, те самите към момента отказват да подпишат техните разработки. Защо? Ами защото имат колебания, защото не излизат сметките, защото се страхуват, че трябва да изпълнят политическа поръчка, въпреки че професионално не са убедени, че точно пък сега, след една година ние трябва да препускаме към затъналата в дългове и бюджетни дефицити еврозона. И затова ние от БСП казваме следното: да, ние сме "за“ влизането в еврозоната, но първо, когато еврозоната се намира във форма, в каквато трябва да бъде, за да не поемаме ние рискове на други страни. Второ, когато България е сигурна, че влизайки в еврозоната, тя ще има повече плюсове, отколкото минуси. Тъй като сто пъти казахме в медиите – Швеция и Дания категорично отказаха да влизат в еврозоната с референдуми 2002-2003 г. И двете страни, Швеция и Дания, по всички макроикономически показатели са по-добре от най-развитите страни на еврозоната. И второ, Полша, Унгария и Чехия категорично отказват въобще да водят преговори за там. Някой трябва да отговори на въпроса защо. Нещо много важно да кажем, защото сигурна съм, хората точно това ги интересува, и с това да завършим. Ако един хляб струва 2 лева, колко ще струва, когато приемем еврото? Надолу или нагоре? Колегите, които тичат към еврозоната, твърдят, че ако сега струва 2 лева, като влезем в еврозоната ще струва 1 евро. Така ли е? Само че аз няма как да се присъединя към тези изводи, защото тук има един ключов въпрос, който не искат да разберат някои хора. Колеги в парламента – от десницата основно са най-активни, център-дясно – твърдят, че ще влезем в еврозоната по сегашния курс, приблизително 2 лева за евро, 1.995. И аз им обяснявам да отворят законодателството и нормативната база на Европейската централна банка – по какъв курс при евентуално влизане на България в еврозоната ще бъдат обменени левовете за евро зависи не от решението на българския парламент. Обясних на колегите, че там ще изпаднат в неудържим смях в Европейската централна банка. Там решението за курса на новоприетите страни членки се взима от Съвета на Европа с консенсус и от Управителния съвет на Европейската централна банка. Решенията на българския парламент, на румънския парламент въобще не ги интересуват, тъй като те си имат друг механизъм. С една дума: тези, които искат да препускаме към еврозоната, без никакви разчети черно на бяло, твърдят, че влизането ни в еврозоната ще стане при курс 2 към 1. Ама те твърдят. А нормативните документи на Европейската централна банка казват, че курсът ще се определи от тях, от Европейската централна банка, когато дойде моментът на включването ни в еврозоната. Така че сами си направете извода. Разбрах ви, надявам се, че и нашите слушатели добре са разбрали. Благодаря ви за участието в предаването ни "Това е България“. И аз ви благодаря. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 459 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/77 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
