| Алек Сандър: Подхождам към проектите си като към математически формули | ||||||
| ||||||
Българинът Алек Сандър записа песен с две от легендите на рап музиката – Снуп Дог и Лил Уейн. Песента излезе миналия месец, а повече за нея ще ми разкаже и самият Алек, който е мой гост в студиото. Интересна песен, разкажи ни за нея. Тя е вече доста популярна. Как се зароди идеята? Тази песен е като че ли песента, която най-дълго подготвям от всичките мои песни. Над година се подготвяше. Започнахме миналия август с българина Никола Томов – Ник Томс, с когото правим музика заедно. И през зимата, когато бях в Ню Йорк, там пък пуснах тази песен и няколко други дема на един продуцент, който е много голям в индустрията – казва се Брент Колатало. И ето тук мога при теб да се похваля – с нещо, той е продуцирал песни за едни от най-големите имена в поп музиката в света, като Лейди Гага, Еминем, Дрейк, Френк Оушън, BTS, в смисъл, работил е с всички и случайно стигнаха моите дема до него и той си избра от тези песни, които му пратих, точно тази, точно този бийт, който го правихме с българина Ник Томс, и каза "Ами, може да работим по тази песен“. И това беше януари-февруари, а пък тогава чрез един човек, който ме беше свързал на времето с Джуси Джей, моята песен Yerba с Джуси Джей, чрез него пък стана връзката със Снуп Дог и Лил Уейн. Между другото, бяха и няколко други рапъра. В обкръжението там. Да, бяхме се опитали да се свържем с повече, за да видим къде какво ще стане, и очаквахме само един от тях да каже "Да“, но накрая стана така, че и екипът на Лил Уейн, и екипът на Снуп Дог казаха "Да“ за този проект. И ето, че толкова дълго време – това беше през февруари, после март, април снимахме клипа и чак сега, една година по-късно песента се появи на бял свят. Какво е да пееш с едни от най-известните рапъри на Западния бряг? Наистина изпитвам нещо като natural high все още, въпреки че мина един месец от премиерата. Чувствам се като в нещо като в друга реалност, защото това ми отвори много врати. Свързаха се с мен много продуценти от чужбина. Един от тях примерно е Бент, за когото сега мога да разкажа. Бент е изключително популярен в "Spotify“ , има над 1,3 милиона слушателя в "Spotify“. Той се свърза с мен, след като излезе песента, и ми предложи да направи ремикс. Неговите сингли имат по 20, по 30 милиона стриймвания в "YouTube“ и т.н., и той прави такива slap house, dance ремикси, така че съвсем скоро, до един месец ще има и ремикс на песента със Снуп и с Уейн. Това е само едно от нещата, които почнаха ей така да ми се случват след излизането на песента. Спомена "Spotify“ – там също ти бележиш страхотни резултати. Да, мога и тук, пред теб да се похваля – в момента Алек Сандър е българинът с най-много месечни слушатели в "Spotify“. Страхотно. Някъде около 400 000 са, те всеки ден се менят. И тук не говорим за стриймове, ами говорим за индивидуални слушателя, защото стриймовете на песента са много повече. Тя е някъде към 700 000 вече в "Spotify“, а в "YouTube“ са 2 милиона. И това е нещо, което когато се случваше, аз примерно имах някъде към 30-40 месечни слушатели, после, когато излезе песента, станаха 80, после 100. И това, като ти се случва пред очите и ти, като си музикант, това като че ли е най-важното. Защото ние в днешно време толкова много сме фокусирани върху лайковете в "Instagram“, върху лайковете в "TikTok“ но те са до време и те като че ли като музикант не те удовлетворяват чак толкова много, колкото примерно "Spotify“ или "YouTube“, където хората влизат и наистина слушат музика и са там заради музиката, а не заради това, че примерно ти в последното видео си си показвал плочките или задните части, или т.н. Алек, на какво залагаш в твоята музика, която правиш и която искаш да правиш? На какво най-вече залагаш? Интересен въпрос. Това, което прави впечатление на моя екип, е, че аз подхождам към проектите си като към математически формули понякога. Това, което за мен е добра формула, е да се качва песента в няколко варианта, на няколко "YouTube“ канала, в различните платформи, защото аз като композитор на песента и като текстописец – 1/3 текстописец, другите 2/3 са на Снуп и на Уейн в тази песен, но като композитор и като текстописец за мен не е важно да бъде на едно място една песен, ами да бъде на колкото се може повече места, защото от всичките стриймове, аз като криейтър на тази песен профетирам от това. И затова се опитвам, когато пускам песни, да имат различни версии – да имат еxtended версия за диджеите, да има ремикси, да има примерно хоризонтално и вертикално видео, да може да стигне до максимален брой хора. И това също така се опитвам и в самото правене на песните. Още в самия замисъл, когато правя песен, от самото начало обмислям – ама това става примерно така, но може пък да стане пък и като поп версия. И затова, когато работехме със Снуп и с Лил Уейн, също в началото идеята беше да бъде само един от двамата. И Брент, самият продуцент, каза "Нека да бъде само един, няма нужда от двама“, те са достатъчно големи като имена и двамата, но аз реших. Когато е, да е, да бъде и с двамата. Когато е, да е - двама такива изпълнители да се съгласят да бъдат в твоя песен. Да. И казах си – това ми е моментът, трябва да стане. Каза, че залагаш на различни канали, за да достигнеш до широката аудитория. Ти си един от малкото изпълнители, които наистина залагат на различното звучене в днешно роме. В България си определян като провокативен. Как ще коментираш тези неща? Ти сам как се определяш? От самото начало в България винаги ми е тръгнало на скандали, което аз не го търся. Примерно преди две години и половина пуснах тази песен с Джуси Джей, Yerba, и тя се въртеше супер много в българския ефир. И след четири седмици ротация по всички медии изведнъж на хората от Съдебната палата им хрумна, че как така са ми дали да снима в Съдебната палата моя клип. Да, имаше скандал, да, да. И стана скандал със Съдебната палата. Винаги около мене има някакви скандали, които аз не ги търся. Аз не търся това да бъда провокативен, но явно фактът, че живея в чужбина и имам едно друго мислене, това явно на хората тук, в България, им изглежда много провокативно, което за мен е много голям парадокс, понеже тук всички българи са свикнали, цяла генерация, вече втора генерация израства с чалгата. Нека да си го говорим открито. Там всичко е голо, там всичко е на показ, там всичко са плочки и джуки, но като че ли там е ок. Но когато примерно аз дойда от Ню Йорк и покажа едно друго разголване – тук не става въпрос за това разголване, което е баналното – говорим за по-авангардни, фешън неща, тогава пък това нещо изведнъж става много скандално за българина. Двоен стандарт има, което е малко за мен ненужно, понеже доста често хората, които слушат поп музика, слушат и поп фолк, и обратното. И за какво трябва да се правим сега, че имаме един стандарт пред единия, но друг стандарт пред другите? Обмисляш ли да се докоснеш и до други големи звезди, плануваш ли нови проекти? Да разкриеш за слушателите на "Фокус“. Аз обмислям и планувам, но каквото обмислям аз, е едно нещо, а каквото Бог е решил, е друго. И в момента имам проект с един пак много известен изпълнител, пак е рапър, наистина пак е от тези топ имена в света, но не искам да обявявам кой е, защото докато не е готов проектът, докато не се е появил на белия свят. Суеверен си значи. Ами да, да не стане така - гледай тоя колко се хвали, как си е повярвал и най-накрая да не му се случат нещата. Така беше със Снуп Дог, аз до финала, най-докрая чаках, чаках, чаках, чаках, чаках и вече, когато стана готов клипът, когато беше всичко вече зададено в системата и вече беше ясно, че няма как да не излезе това нещо, тогава вече го обявих. Какво ти дава музиката? Музиката ми дава една възможност да бъда хай без да пия алкохол или без да употребявам никакви други вещества. Просто аз се чувствам един нечъръл, все едно пиян от живота, ако така можем да го кажем. Аз от 10 години не пия алкохол, между другото, не употребявам такива вещества, които те упойват, и като че ли музиката така – да, нещо като позитивна дрога за мен. Ти живееш в САЩ. Когато си дойдеш тук, как се чувстваш? Правиш ли разлика? Да. И между другото, знаеш ли какво съм забелязал – че в последните години българите стават все по-позитивни, все по-отворени и все по-хепи, нещо, което преди, когато се прибирах тук, не беше така. Тук хората много мразеха България, мразеха… всичко мразеха – това да си българин е най-долното, най-последното. Но какво стана – явно хората започнаха да обикалят света масово, видяха, че и в Америка, и в Лондон, и еди-къде си може да бъде, с извинение... Видяха, че навсякъде е едно и също. И в същото време тук и нещата се подобриха, инфраструктурата ни е много по-добра, пътищата, не само, метро, всичко. И всичките градове, не само в София, ами масово чувам хора, които казват Варна е добър град за живеене, Пловдив е добър град за живеене. Дори скоро имах участие в Италия, където една италианка ми сподели как много обича България, толкова много й харесвало, много често ходила. Аз викам: Ами ти в кой град отиваш? И очаквам тя да ми каже София, нещо Варна, от ези големите. Тя вика – "Не, Шумен“. Аз викам: Как така Шумен? Аз дори не съм ходил в Шумен. Тя вика "Много обичам Шумен, много ми харесва“. И ето, че щом дори на чужденците вече им харесва в провинцията, и тук от българите като го чувам, като че ли наистина има нещо, което се задвижва тук, в България, и нещата май отиват на добре. Ние ти пожелаваме много успех! Благодаря на теб, на радиото и на всички българи, които слушат в момента. Нека така да останем – позитивни. Да, да бъдем позитивни. Благодарим ти. Благодаря. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 6856 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1143 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
