| Неделя Щонова: Ужасно боли! Най-прекрасните сини очи на света угаснаха | ||||||
| ||||||
Нямам къде да се скрия от тази болка. И от тази тъга. Най-прекрасните сини очи на света угаснаха. Но... мили тате, твоята синева ще живее в очите на нашите деца, на нашите внуци и правнуци. И това ще бъде твоето Възкресение. Вечна да бъде твоята генетична памет. Защото ти, тате, си най-достойният човек на света! Благодаря ти, тате. За живота, който ми даде. За любовта. За крилете. За всички правдиви ценности. За бащиното крило, под което заедно с Васко пораснахме здрави, щастливи и трудолюбиви. За това, че ме научи да се боря, да стискам зъби, да обичам реда, труда и дисциплината. Да бъда командос! Благодаря ти за щастието в очите на мама. За всичко, на което ти ме научи, благодаря. Благодаря на Вселената, на семейството ни, за възможността да се въплътя в това, което съм. И да имам брат като Васил Щонов. Тате, да съм твоя дъщеря… да си говорим, да ме гушкаш… да ми се караш и все да ме изграждаш… беше вълшебство. И винаги ще е така. Аз сега няма къде да се скрия от тази тъга. И ужасно боли. Но тате, всяка вечер ще те търся сред звездите и ще те чакам в съня си. Идвай, моля те, моля те… Ще гледам родопската гора, боровите връхчета, ще гледам звездите, ще виждам и чувствам теб и всичко свързано с теб. Небето ще плаче заедно с мен, ще ми бъде тъжно, много тъжно, ще чувстваме твоята свята любов и закрила. А ти и от там ще бдиш над нас, над съня и дните ни, ще ни пазиш и водиш към светлината... винаги и завинаги. А аз винаги и завинаги ще си остана детето ти, онова пет годишно мъниче, твоето любимо Недялче, което ти водеше на морето в Обзор. По ръцете ни кацаха калинки, ние играехме на пясъка, а ти се смееше и беше толкова млад, красив, синеок, висок, всеотдаен... и строг. Очите ти се усмихваха по-сини и светли от зората и от небето. А до нас се разплискваше морето. Морето... което сега реве с пълна сила... Тате, да съм твоя дъщеря и твоето мъниче е моята най-голяма броня и така ще бъде до края на дните ми. Обичам те! Благодаря ти, мили татко! За всичко, което си изградил в нас. Аз съм твоето зидарче Мингу. Почивай в мир. Спи спокойно. С благодраност коленича пред паметта ти и... и... И ти си в мен, тате. Ти живееш в нас. От името на цялото ни семейство благодаря на всички лекари, които през годините ни помагахте. Благодарим с обич, признателност и респект. Бяхте прекрасни! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 6856 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1143 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
