| НАП погва некоректните данъкоплатци. Близо 9% от българите си признават, че биха укрили данъци | ||||||
| ||||||
Данните от проучване показват, че пандемията и инфлацията са увеличили двойно дела на тези, които биха укрили налози и осигуровки, ако знаят, че няма да има последици. Преди кризата 4,2% от хората са обявили, че са готови да укрият данъци, а сега вече са 8,9%. Все пак делът на тези, които се издължават коректно, остава сравнително висок - 71,4%. Тревожното обаче, е че сега 20% от хората са посочили, че плащат колкото могат, а не това, което дължат. Преди година техният брой бе 7,8%. С близо 40% може да се увеличи делът на хората, които не укриват данъци, ако техният размер бъде намален. Последното проучване на нагласите преди пандемията показваше, че повечето хора - 45%, биха плащали съвестно, ако има повече прозрачност за данъците. В тазгодишното проучване заради пандемията и инфлацията, която стопява доходите, основната част от хората искат данъците да бъдат намалени. Делът на тези, които посочват прозрачността като условие, е намалял на 30%. Размерът на налозите е толкова категоричен мотив за издължаването към хазната, че го предпочитат повече хора в сравнение с тези, които настояват за по-голяма справедливост - 26% сега срещу 36% преди една година. Свил се е и делът на хората, които настояват за по-добро качество на получаваните от държавата услуги - от 38 до 26%. Опитът да се установят мотивите, които карат един данъкоплатец да бъде лоялен или не, показва труден избор между морал и почтеност и загриженост за собственото бъдеще. При предишното изследване 38% от анкетираните са отговорили, че съвестното плащане на налози и осигуровки е въпрос на морал и почтеност. Отговорността пред собственото бъдеще бе предпочитана от 12,7% от хората. Последното изследване разменя местата на тези ценности – вече 28% избират отговор за морала и почтеността и също толкова и двойно повече отпреди година - 28%, избират отговор за собственото си бъдеще. Финансово-данъчната грамотност на анкетираните е на ниво при 68% от анкетираните, които знаят, че доходите на всички - и на физически лица, и на фирми, се облагат с еднаква ставка от 10%. Близо 1/5, т.е. 19% от запитаните, са убедени, че високите доходи се облагат с по-висока ставка, а ниските - с по-ниска. 13% пък са избрали отговор, че не знаят какъв е размерът на ставката и дали е една, или са повече. Самооценката на хората не се различава съществено от обективните отговори. Над половината от анкетираните заявяват, че по-скоро познават данъчната система, а 13% са убедени, че познанията им са отлични. 25% обаче нямат представа какъв размер налози плащат и защо, пише "24 часа". Тъй като повечето хора са поверили удържането на осигуровките на работодатели, а някои - и на счетоводители или на познати, малко над половината от осигуряващите се знаят в кой фонд отиват допълнителните пари за втора пенсия. 23% са отговорили, че знаят и следят движението на парите си. Въпреки първоначалните си нагласи към исканията за по-ниски данъци 38% от хората са споделили, че ги плащат, без това да им създаде финансов проблем. Увеличил се е делът - вече до 47% от 33% преди година, на отговорилите, че имат известни финансови проблеми при плащане на данъците и осигуровките. Данните от анкетата показват, че е много висок делът на продължаващите да се осигуряват на минималния осигурителен праг. Този дял вече е 65% срещу 48% преди пандемията. 24% са осигурени върху доход над минималния, показват данните от проучването. |
Още новини от Национални новини:
