Проучване: Българите не се доверяват на здравна информация онлайн | ||||||
| ||||||
През 2020 г. един на всеки двама граждани на ЕС (55%) на възраст 16-74 години е потърсил онлайн здравна информация, свързана с наранявания, заболявания, хранене, подобряване на здравето или подобни. Това е с два процентни пункта по-високо от предходната година (53%) и с 21 процентни пункта спрямо 2010 г. (34%). Освен това 20% от гражданите на ЕС съобщават, че са си уговаряли среща с практикуващ по интернет лекар. По-малко (13%) са имали достъп до други здравни услуги чрез уебсайт или приложение, вместо да посещават лично болница или лекар, а 11% от гражданите са имали достъп до личните си здравни досиета онлайн. Делът на хората, търсещи здравна информация онлайн за лични цели, варира в различните държави членки на ЕС. През 2020 г. най-висок дял е регистриран във Финландия, където 77% от хората на възраст 16-74 години са търсили онлайн теми, свързани със здравето през последните три месеца преди проучването, следвани от Нидерландия (76%), Дания (72% ) и Германия (70%). За разлика от тях най-ниски дялове са наблюдавани в Румъния (28%), България (29%), Италия (35%; данни за 2019 г.) и Полша (43%). През последното десетилетие делът на лицата, търсещи здравна информация онлайн, се е увеличил в държавите членки на ЕС. Най-голям ръст в броя на хората, които търсят здравна информация онлайн, е регистриран в Чехия (41%) и Кипър (40%), следвани от Испания (34%), Ирландия и Хърватия (и двете 33%). |