 © Bulphoto |  |
По-малко от 16 километра на юг от Бургас и си в местността, останала все още с названието Ала тепе. Там, скрита от хълмче и стари широколистни дървета, има вилна зона. От над 30 години в къщи, къщички и бунгала част от бургазлии бягат от растящия и шумен град. 176-те парцела са раздадени по постановление в соцгодините преди всичко на работещи в системата на горското стопанство. През годините те със собствени средства изграждат и необходимата за нормално съществуване инфрастуктура - ел.мрежа и водоснабдяване, пътеките се разширяват и стават улици, насипани с чакъл, и превръщат необработваните ниви в селище. „Единственото, което имаме, без да събираме пари помежду си, е телефонизацията на селището" - шегуват се във вилната зона.Има и други предимства, които превръщат построеното в местността в постоянен дом за 30 семейства. „Имаме си и англичани. Имаме си и бебе, израсло тук. Доведоха го директно от родилния дом. Родителите му предпочетоха да го отгледат именно тук, не защото нямат финансови възможности. Напротив" - казва Желяз Баев, председател на УС на сдружението „Росенец- 97", създадено от ползвателите на места в Ала тепе, за да организират съвместния си живот цивилизовано.
В Ала тепе са рядкост големите къщи. Местността „оцелява" и по време на безразборното строителство на хотели, въпреки твърде удобното си местоположение. Причината е простичка - затруднен достъп. За там официално няма път. За да отидат до вилните си места, собствениците им са използвали т.н. горски пътища. Защо горски? Защото са правени за нуждите на горското стопанство и до преди десетина години то ги е поддържало. Отдавна те вече са неизползваеми. Знаете обаче - българинът е находчив. За тези от виладжиите, които имат автомобили, възможностите стават две - да използват пътя Бургас - Созопол в нарушение на Закона за движение по пътищата или огромната водосточна тръба, изградена под този път. За другите, най-вече пенсионерите, е осигурен обществен транспорт. Оказва се, че от центъра на Бургас до там се стига по-бързо, отколкото до големите жилищни комплекси. Автобусите в определени часови пояси са на половин час.
До тук обаче с идилията. Е, и хубавото има край. В България сме все пак. Време е вече за проблемите. А те са предизвикани именно от факта, че за Ала тепе няма път. Проблем, известен и на властта - централна и местна. И ако през годините УС на сдружение „Росенец - 97" е търсил ненатрапчиво съдействието на управляващи - на централно и местно ниво, за да се намери решение, за да стане известно „ходенето му по мъките". Всичко започва от една мантинела. После на помощ й идва още една. Да, именно мантинела. Първата е поставена, за да се намали рискът от ПТП по пътя Бургас - Созопол. Водосточната тръба остава единственият възможен начин да стигнеш до вилата си. Възможен, ако не вали. Иначе, забрави... Това принуждава виладжииите от Ала тепе да поръчат изготвянето на проект за пътна връзка, за което отново плащат със собствени средства. «От 2005 година проектът ни е връщан два пъти от преименуваната от скоро в НА „Пътна инфрастуктура" държавна институция. Втория път го изпратихме през октомври миналата година и ни бе върнат след седем месеца с неясната забележка да представим пълния обем документи. Какво означава това?" - обяснява Желяз Баев. На въпроса защо гражданското сдружение трябва да има грижата за този проект, Баев отговаря простичко: „За да стане по- бързо." Сигурно за някои държавни чиновници четири години е много кратък срок, за да се изгради път.
Стигаме и до втората мантинела. Тя бе поставена преди около месец от Областно пътно управление, за да се ограничи рискът от ПТП по пътя Бургас - Созопол. Чудесно! Тази пък мантинела остави виладжиите, ползващи обществения транспорт, без достъп до автобусната спирка в посока към областния център и за тях прословутата водосточна тръба под пътя става единственият възможен път. И отново с уточнението - ако не вали. Има и друга алтернатива - да прескачат мантинелата- втората, и го правят, понеже разстоянието е по- късо. Честа е картинката пенсионер/ка с бастун и торбички да се шмугва между колите, движещи се категорично със скорост над определената от поставените пътни знаци, и после с особени усилия да се прехвърля през мантинелата, следва и пак „шмуг" между колите и хоп на спирката. Само където това пенсионерско шмуг обезмисля поставянето на мантинели и рискът за ПТП остава.
Местата, на които се поставят пътни знаци, мантинели и прочие, се определят от нарочна комисия, в чийто състав има представители на общинската администрация, КАТ и Областно пътно управление. Много е интересно как ще коментират това пенсионерско прибягване между колите в района на автоспирка «Лоза» всички тези експерти, поставили подписа си под решението там да няма пешеходна пътека. За нейното обозначаване е настоял УС на сдружението „Росенец - 97" веднага с поставянето на втората преграда. До Ала тепе не може да стигне кола на Спешна помощ или пожарната. Поради липсата на подход там никога не е извършвано сметосъбиране, въпреки че виладжиите освен данък сгради плащат и такса „поддържане на обществените места".
Източник: в. "Компас" |
