Washington Post: Русия преподава "мастър клас" за това, как не трябва да се води война

Войната на Владимир Путин в Украйна ще бъде изучавана векове наред от военни историци - като мастър клас как не трябва да се води война. Последната му тактика - бомбардиране на украински градове - е още един отчаян и презрян гамбит, който вероятно ще има обратен ефект, пише The Washington Post в материал, предаден без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Войната започна на 24 февруари с ожесточен набег към Киев, който завърши в задръстване от 40 мили от руски превозни средства. Руската армия показа, че не е в състояние да синхронизира или снабди бързо движещите се въздушни и сухопътни операции. Никога дори не успя да си осигури надмощие във въздуха - задължителното условие за военна ефективност от приблизително 1939 г. Украинците, от друга страна, доказаха, че са майстори на тактиката "удари и бягай", използвайки преносими западни ракети като Javelin и Stinger.

До средата на април Путин се отказа от злополучната атака срещу Киев и съсредоточи силите си на изток. Това беше единственият път, когато нещо се получи за руснаците: те успяха да използват предимството си в артилерията, за да изтласкат бавно украинците от провинция Луганск до началото на юли.

Но тогава украинците започнаха да получават американската високомобилна артилерийска ракетна система (HIMARS) и всичко се промени. Украинците успяха да спрат безмилостния дъжд от руски снаряди, удряйки складове с боеприпаси и командни пунктове. Руснаците така и не се приспособиха; няма индикация, че са извадили нито един HIMARS.

В началото на септември руснаците направиха още една голяма грешка: след като преместиха сили от изток, за да се защитят срещу украинска контраофанзива на юг, те бяха хванати неподготвени, когато украинците предприеха изненадваща атака около Харков. Украинската армия освободи хиляди квадратни мили територия и остави руските сили в объркване.

В отчаянието си Путин нареди "частична мобилизация" на военна сила на 21 септември. Това беше поредното фиаско: по всяка вероятност повече руски мъже са избягали от страната (поне 300 000), отколкото са се присъединили към армията. Правителството е принудено да изпраща полиция и войници, за да преследват потенциални новобранци, сякаш са прес банда от XVIII век.

Не е чудно, че толкова малко руснаци искат да служат: цинковите ковчези вече се прибират у дома с телата на необучени наборници, хвърлени към фронтовата линия, за да се изправят срещу изпитаните в битки украинци. Руските наборници биха могли да се явят направо в моргата. Както при съветската война в Афганистан, увеличаващото се количество жертви вероятно допълнително ще подкопае подкрепата за "специалната военна операция“ – и диктатора, който я е наредил.

Путин продължава да греши. На 30 септември той обяви анексирането на четири украински провинции, които неговите сили не контролират напълно и отправи заплахи за ядрена война, ако Западът не му позволи да се измъкне. Това не спря украинската офанзива или западната подкрепа за нея.

На 10 октомври след експлозия, която повреди тежко моста, свързващ Крим с континенталната част на Русия, Путин започна да използва ракети и дронове, за да атакува украински градове. В понеделник рояк дронове камикадзе, произведени в Иран, удари Киев.

Това напомня за "Войната на градовете“ на иракския диктатор Саддам Хюсеин срещу Иран, започнала през 1984 г. След като започна агресивна война, която премина зле за него (звучи ли ви познато?), Хюсеин се насочи към бомбардиране на градове с надеждата да сломи волята на Иран да се бие. Но "Войната на градовете“ се провали; това просто доведе до иранско отмъщение. Също така германските бомбардировки над Лондон през 1940-1941 г. и през 1944-1945 г. с ракети Фау-1 и Фау-2 само ускориха падането на Хитлер.

Всъщност няма практически никакви доказателства от последните 100 години, че терористичните бомбардировки са били тактика за печелене на война. Обичайният резултат е обединяване на населението срещу нападателите. Дори през Втората световна война, когато съюзническите бомбардировачи хвърлиха милиони тонове бомби върху Германия и Япония, спечелването на войната все още изискваше победа над армиите на Оста.

Освен ако Путин не използва ядрени оръжия, ще има резки ограничения за това колко разрушения може да нанесе, тъй като украинската противовъздушна отбрана остава оперативна и се подсилва със западни системи като германската IRIS-T. Новият руски командващ в Украйна скоро ще открие, че това не е толкова лесно, колкото бомбардирането на безпомощни сирийски бунтовници. Ако Путин стане наистина отчаян, той може да прибегне до тактически ядрени оръжия, но това е високорискова опция, която може да има обратен ефект, ако доведе до военен отговор на НАТО.

За съжаление, въпреки всички неуспехи, които претърпя Русия, няма индикации, че Путин е готов да се оттегли. Без съмнение той все още се надява съпротивата да се разпадне през зимата. В опит да засили натиска, той се насочва към електрическата инфраструктура в Украйна и прекъсва продажбите на природен газ на Русия за Европа.

Но осем месеца след началото на войната няма признаци на колебание нито в Украйна, нито в Запада. Комбинацията от руското варварство и украинския военен успех поддържа антипутинската коалиция единна. Украинската армия показа, че е много по-способна и пъргава от тромавата Русия