WSJ: Войната в Украйна ще е дълга. Готов ли е Западът?

Вече е ясно, войната в Украйна няма да свърши скоро. Залогът в Москва – и страхът в Киев – е, че Западът ще се умори, преди Русия да претърпи решително поражение, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Досега очакванията на Русия за разногласия сред поддръжниците на Украйна не се материализираха. Европа прекъсна зависимостта си от руската енергия с ограничена болка и без политически катаклизми. Тъй като всички големи западни икономики се разраснаха през 2022 г. въпреки смущенията, консенсусът зад доставката на оръжие на Киев само се затвърди.

И все пак, след като Русия обяви мобилизация на стотици хиляди войници през октомври и превключи икономиката си на военни релси, времето може да е на страната на Москва. Досега нито САЩ, нито Европа са направили корекциите, особено във военното производство, които са необходими за поддържане на Украйна във война, която потенциално може да се проточи няколко години. Те също не са имунизирани срещу болка от по-нататъшни енергийни шокове.

"Идеята, че голяма класическа конвенционална война в Европа може да продължи толкова дълго, колкото една от двете световни войни, все още не е нещо, за което сме готови“, казва Бруно Тертрайс, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания, мозъчен тръст в Париж. "Въпреки че устойчивостта на европейските общества е забележителна, тя не може да се приема за даденост.“

Нов конгрес

Същото важи и за САЩ, независимо че Конгресът в последните си дни през декември разреши 44,9 милиарда долара финансиране за подкрепа на войната в Украйна, вероятно достатъчно за следващите девет месеца, новият републикански контрол върху Камарата означава, че допълнителни пакети за военна и цивилна помощ за Киев може да са по-сложни за финансиране.

Ако времето работи в полза на Москва, в интерес на Запада е драстично да увеличи подкрепата за Украйна през следващите месеци, изоставяйки прекомерната предпазливост, която характеризираше доставките на оръжия досега, посочва пенсионираният маршал от авиацията Едуард Стрингър, бивш ръководител на операциите в Британския отбранителен щаб.

"Продължавайки да захранва достатъчно, за да не загуби Украйна, Западът просто удължава войната“, казва Стрингер. "Независимо дали го осъзнаваме или не, Русия хвърли ръкавица на Запада. И въпреки че нашите собствени войски не се бият там, ние сме напълно ангажирани в този конфликт и трябва да осигурим материалите, за да го спечелим“.

Собствената някога значителна отбранителна индустрия на Украйна беше унищожена от руските въздушни удари през 11-те месеца на войната и сега страната почти изцяло разчита на предоставени от Запада оръжия и боеприпаси, за да оцелее. Докато икономиката на Русия, приблизително с размера на тази на Испания, е дребосък в сравнение с комбинираната мощ на САЩ и техните съюзници от Организацията на Северноатлантическия договор, доставките и производството на западната отбрана - за разлика от Русия - до голяма степен продължават да следват мирновременните процедури и графици.

"Западът като цяло естествено засенчва Русия по икономически потенциал и отбранително-промишлен капацитет и това трябва да ви накара да повярвате, че в една продължителна война Украйна с подкрепата на Запада има много по-добри шансове да спечели конфликта“, казва Майкъл Кофман , директор на изследванията на Русия в Центъра за военноморски анализи, мозъчен тръст, който съветва американската армия. "Но това не е предопределен резултат. Потенциалът е само потенциал. Необходима е голяма воля, а войните са основно състезание на волята“.

Мобилизационна аритметика

Преди октомврийската мобилизация Русия – която започна инвазията, използвайки предимно щатни войски по договор – страдаше от недостиг на човешка сила в Украйна, като същевременно разчиташе на огромно предимство в артилерийската огнева мощ. Сега, след като Русия е мобилизирала 300 000 резервисти, тя е решила проблема си с хората, точно когато започва да изпитва недостиг на боеприпаси и оборудване.

В дългосрочен план мобилизационната аритметика работи в полза на Москва, тъй като тя има 3,5 пъти населението на Украйна. Дори ако Русия загуби двама войници за всеки убит украински военнослужещ, тя все още подобрява относителната си сила. Засега западни служители казват, че смъртните случаи на бойното поле на Русия - наброяващи няколко десетки хиляди - са сравними с тези в Украйна.

Изчислението на боеприпасите и оръжията е по-сложно. Украйна изразходва доставените от Запада 155-милиметрови артилерийски снаряди с приблизително два пъти по-голяма скорост, отколкото те се произвеждат от САЩ и съюзниците, казват военни анализатори. При тази скорост на стрелба Киев може да намали резервите на САЩ и Европа до критични нива в даден момент това лято или есен.

"Не трябва да подценяваме Русия. Те мобилизират повече войски, работят усилено, за да придобият повече оборудване, повече боеприпаси и показаха готовност да страдат, но да продължат войната“, констатира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. "Няма индикации, че президентът Путин е променил общата цел на своята брутална война срещу Украйна. Така че трябва да сме подготвени за дългосрочен план.“

Екзистенциална битка

Мобилизацията вече позволи на Путин да стабилизира фронтовата линия и да започне контранастъпление около град Бахмут в източната Донецка област. Възможностите за споразумение чрез преговори са далечни в обозримо бъдеще.

"Всякаква идея за мирен процес се изпарява, защото Путин прави всичко, за да изясни, че това е екзистенциално за него“, казва Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, който оглавява Чикагския съвет по глобални въпроси. "Той подготвя населението си за дълга война и не мисля, че някога ще се откаже от имперските си амбиции да контролира Украйна“. Тъй като не се вижда край на конфликта, казва той, САЩ и съюзниците трябва вече да започнат да се подготвят за интегриране на контролираното от правителството мнозинство в Украйна в западните институции, без да чакат края на войната.

Украйна твърди, че нейната военна цел е да изгони Русия от всички територии, завладени през изминалата година, и областите, които е загубила от Русия през 2014 г., включително Крим. Връщането на Украйна дори на част от тези области би застрашило властта на Путин у дома.

Русия се стреми, като минимум, да завладее контролираните от Украйна части от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област на Украйна, които Путин обяви за част от Русия през октомври. В момента почти цялата фронтова линия минава през това, което Русия смята за своя собствена суверенна територия.

Украински официални лица предупреждават, че първоначалната военна цел на Москва, окупацията на Киев и цялата страна, не се е променила – и че всяка пауза в конфликта ще бъде използвана от Путин, за да се прегрупира и да нанесе нов удар.

"Те се готвят за нови битки, за нови настъпателни операции, а не за преговори. Нищо не говори в полза на това, че Русия е готова да преговаря“, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба. "Познавам Русия, виждам какво се случва в Русия. И мисля, че или те, или ние. Вече няма нищо между тях“.