Това е най-голямата изборна надпревара в Европа, но обикновено много избиратели остават безразлични към нея. Избирателната активност на вота за Европейски парламент намалява постоянно откакто той се провежда за пръв път през 1979 г.
Може ли този път да бъде различно? Следващите европейски избори ще се състоят през май 2019 г., по-малко от два месеца след деня на Брекзит. Никога досега тези избори не са били определяни като толкова решаващи от толкова голям брой европейски лидери, пише "Гардиън".
По време на успешната си предизборна кампания във Франция, президентът Еманюел Макрон се определи като лидер на антипопулистките антиевропейски сили. Неговите опоненти са нетърпеливи да влязат в битката. Матео Салвини, вицепрмиер и вътрешен министър на Италия, заяви, че изборите ще бъдат "референдум между Европа на елитите, на банките, на финансите, на имиграцията" и "Европа на хората и труда".
Унгарският премиер националист Виктор Орбан каза, че вотът ще бъде шанс да се каже сбогом "не просто на либералната демокрация а на елита от 1968 г.".
Партии като "Лига" на Салвини, "Алтернатива за Германия" и "Национален сбор" на Марин льо Пен се очаква да се представят добре. Скорошно проучване показа, че "Национален сбор" (преди "Национален фронт"), е надминала партията на Макрон и разполага с подкрепа от 21% срещу 19 на сто за "Република, напред!" на президента.
В Брюксел се въртят три сценария: значителен ръст за антиевропейските партии, неочаквани победи за проевропейците и нещо между тези две опции. "Бъркотията е най-вероятният резултат", коментира източник от ЕС, определяйки това като последица от "напредъка на популистите, но все още силното мнозинство на 400 проевропейски евродепутати".
Тази "бъркотия" вероятно ще доведе до край на т.нар. голяма коалиция между двата блока, представляващи дясноцентристите и лявоцентристите, която доминира парламента и в момента разполага с 54% от всички 751 места в институцията.
Дясноцентристката Европейска народна партия отслабва в резултат от лошо представяне в няколко държави (включително във Франция), и освен това е разделена по въпроса какво да се прави с партията на Орбан "Фидес", докато страната все повече отстъпва от демократичните свободи.
Междувременно групата на социалистите и демократите се очаква да загуби места, тъй като нейните партии членки продължават да се представят зле в голяма част от Европа. Тя освен това ще бъде силно засегната от загубата на 20 евродепутати лейбъристи, след като Великобритания излезе от ЕС.
Краят на голямата коалиция ще направи следващия Европейски парламент по-сложен и вероятно ще са необходими поне четири партии, за приемането на законодателство. Според анализатори, пишещи за Carnegie Europe, той ще прилича на парламентите в Дания или Холандия с повече партии и повече варианти за коалиция.
"Има голям риск от парализа", коментира Хедър Грейб, директор на Open Society European Policy Institute. "Докато предизвикателствата пред ЕС се трупат, може да стане невъзможно да се прокара законодателство през парламента".
Европейските избори определят не само състава на парламента, един от двата съзаконодателя на ЕС заедно с могъщия съвет на министрите. Резултатите освен това помагат за определянето на това кой ще заеме най-висшите позиции в ЕС. През 2019 г. председателските места в Европейската комисия и Европейския съвет ще трябва да се заемат от нови хора.
Евроизборите са тест за градуса на вътрешната политика. "Много хора използват европейските избори, за да покажат жълт или червен картон на правителствата", казва Янис Еманулидис, директор на проучванията в European Policy Centre. Според него победите за антиевропейски партии "създават натиск на национално ниво", което означава, че разделените правителства на 27-те страни членки на ЕС е още по-малко вероятно да се споразумеят по спорни въпроси като реформата на еврозоната или миграцията, които по всяка вероятност ще бъдат в центъра на вниманието по време на кампанията.
Източник:
в. "Дневник"