Владимир Чуков: Путин се намира в особено психологическо състояние, близко до това на камикадзето

Частичната мобилизация на Владимир Путин е един акт от отчаяние. Това е един акт на човек, който се намира в едно много особено психологическо състояние, бих го определил близко до това на камикадзето. Владимир Путин се намира в едно много особено психологическо състояние, близко до това на камикадзето. Това каза за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" международния анализатор проф. Владимир Чуков.

"Това е всъщност третата мобилизация в историята на Русия като цяло. Първата е 1914 г., преди Първата световна война, втората е 1941 г., по време на Втората световна война. И сега просто ние виждаме, че Владимир Путин и неговата силовашка групировка, която управлява в Кремъл и управлява тези над 17 милиона кв. км, се опитва да превърне ситуацията в света – говоря за световен мащаб, сходна със световните войни, т.е. едва ли не да превърне тази мярка в нещо от типа на "Великата отечествена“. В същото време обаче наистина много иронично, но правилно някои експерти казват, че е възможно тази "Велика отечествена“ да се превърне във втората Октомврийска революция", коментира проф. Чуков.

Според него виждаме една Русия изолирана, унижена, в ръцете на един режим, който наистина не знае какво да направи, но се превърна във велика сила.

"Няколко са причините според мен, поради които наистина това беше предприето от хората, които управляват в Кремъл. На първо място трябва да кажа – това са успехите на Украйна на бойното поле. И виждаме, че просто украинската армия наистина се превърна в една добре управлявана, ръководена, въоръжена и най-вече мотивирана армия. Едва 5% от убитите руски войници са с леко стрелково оръжие, т.е. това, което Путин предприема, тази мобилизация практически няма да има никакъв ефект на бойното поле. И си представете ролята, която изиграха високоточните ракети, тежката артилерия "Химарс“ – те ще продължат. И затова Путин започна да размахва и ядреното оръжие. Но аз искам просто да поставя най-вече акцент върху това, че Путин се почувства, особено през последната седмица, 10 дена изключително изолиран и унижен и според мен това беше една от причините първо да анонсира организацията на референдуми".

"Второ – да обяви мобилизацията, и отново да започне рефрена с ядреното оръжие. Първо, това е една невероятно звучна плесница, която беше ударена на Путин в Самарканд. Там, където той очакваше подкрепа, видя изолация. И най-вече за мен роля в това отношение изигра изказването на Си Дзинпин. Ще го повторя, тъй като световните медии наистина поставиха акцент върху следния израз. Той каза следното: "Ние имаме поведение на велика сила, която работи за стабилността на света“. В Москва очевидно бяха го интерпретирали с това, че Китай вече не гледа Русия като велика сила. Наистина това беше изключително голямо унижение. От 14 лидера, които бяха в Самарканд, единствена само Беларус е тази, която подкрепи Русия. Това беше наистина изключително голямо разочарование. Второ – това е погребението на английската кралица. Вие си представете – 63% от населението на цялата земя, на цялата планета станаха съпричастни с това събитие, т.е. това са хора, които поне от любопитство са си включили телевизора и са го изгледали, т.е. имат някакво положително любопитство. В същото време Путин беше поставен на една скамейка с Ким Чен Ун от Северна Корея заедно с талибаните от Афганистан и това показва безпрецедентната изолация на руската дипломация, на руската държава, т.е. те да бъдат просто поставени в една група от онези, чиито възможности са да мобилизират медийното внимание на повече от половината на населението на цялата планета. Наистина цинично звучи, но според мен много силно отразява част от настроенията в тази група, включително и медийно обезпечена. Руска журналистка в една от държавните телевизии при коментара на това погребение споменава, че сега е моментът Русия да нанесе ядрен удар на Великобритания, вместо в Украйна. Вие си представете колко цинично и колко извратено човек трябва да мисли, за да си помисли подобно нещо да бъде направено", коментира Владимир Чуков.

Професорът повтори, че в случая става въпрос за невероятна изолация, ревност и чувство за паника и за безперспективие.