Поради изброените специфики на положението си тези тела са гравитационно свързани с по-големите обекти, но никога не се сблъскват с тях. Троянски астероиди са установени около Юпитер, Нептун и Марс, а около сатурн орбитират няколко групи такива луни.
Новооткритият троянец на Земята е с диаметър около 300 метра и отстои на около 50 милиона километра пред нашата планета. Той е в орбита около Слънцето по същия като нашия орбитален път и частично е под контрола на нашата гравитация, но слънчевата има още по-голямо влияние" - поясни Мартин Конърс, съоткривател на астероида и астроном от Университета на Атъбаска, Канада. Той оприличи ситуацията с човек, който държи портокал в ръка и се намира на виенско колело. портокалът е астероида, човекът - Земята, а виенското колело олицетворява орбитата ни около Слънцето. "При това положение портокалът ще се върти на виенското колело, на да го поддържате на една ръка разстояние зависи изцяло от вас" - илюстрира ситуацията Конърс.
Върху троянеца има едно главно влияние и то е на Слънцето, каза ученият. земята, обаче, също има значителна роля. Ако нейната гравитация я нямаше, астероидът щеше да се отклони по някакъв различен курс, също както ако пуснем портокала, той ще падне от виенското колело.
Учените отдавна се предвидили, че Земята има троянци, но техните малки размери и това, че са в посока относително ориентирана към Слънцето, затрудниха откриването им чак до сега.