Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Това нещо е жизненоважно за климата, но смъртоносно за океаните | ||||||
| ||||||
Според Международната агенция по енергетика, ако целите за климата се преследват правилно чрез масово разширяване на възобновяемата енергия, до 2030 г. ще са необходими около пет пъти повече литий и четири пъти повече кобалт. Прогнозираните обеми на производство на тези суровини далеч не отговарят на търсенето. За да преодолеят тази разлика, някои държави и компании искат да добиват ресурсите в морските дълбини. В дълбините на океана има мини за цинк, желязо, сребро и злато, и много други полезни изкопаеми. Все още няма международно съгласуван кодекс за добива им под океана. След двуседмични преговори, приключили на 31 март, Международният орган по морското дъно реши, че от юли компаниите могат да подават заявления за добив на подземни богатства на океанското дъно. Но активисти и корпорации се противопоставят поради опасения от огромното въздействие върху околната среда. Най-добре проучената област понастоящем е морското дъно на височина между 3500 и 5500 метра в зоната Кларион-Клипертон в източната част на Тихия океан близо до американския щат Хавай. Тя съдържа повече никел, манган и кобалт, отколкото която и да е известна зона на сушата. Басейнът в централната част на Индийския океан и морското дъно край островите Кук, Кирибати и Френска Полинезия в южната част на Тихия океан също представляват интерес за потенциален добив. Автоматизираният добив застрашава морския живот Добивът от морското дъно се улеснява, когато огромна вакуумна машина може просто да се движи по океанското дъно и да изсмуква материалите, които след това се изваждат на повърхността с помощта на маркуч. Но по този начин живата част на морското дъно се унищожава, защото ще бъде засмукана. Според експерти бързата регенерация е невъзможна, необходими ще са милиони години, предава bTV. Потенциалните жертви биха били растения, същества в средните водни дълбочини и микроорганизми, чиито дихателни пътища биха могли да бъдат блокирани от седиментите. Дълбоководният добив би имал негативно въздействие и върху рибните популации, морските бозайници и съществената функция на дълбоководните екосистеми за регулиране на климата. Учените и противниците на дълбоководния добив се опасяват също, че облаците седименти от засмукването могат да причинят огромни щети на екосистемите в радиус от няколкостотин километра. Може ли подводният добив да започне през юли? Възможността за експлоатация на дълбоководни находища се регулира от Международния орган за морското дъно, който е създаден съгласно Конвенцията на ООН по морско право. Досега той е възложил 31 договора за проучване в световен мащаб, но нито един за търговски добив. Базираният в Ямайка орган работи върху правила за това дали, как и къде може да се извършва дълбоководен добив. На неотдавнашната двуседмична конференция 167-те държави членки на Международния орган за морското дъно продължиха 10-годишните преговори за глобален кодекс за добив на полезни изкопаеми. Надеждата е кодексът да бъде приет до юли, за да може заявленията за дълбоководен добив да се разглеждат на базата на строги правила, които защитават околната среда. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Дами попълниха титулярния съдийски състав на Апелативен съд – Бургас
13:48 / 28.11.2024
Бургас посреща Камиона на добрината на Coca-Cola на 4, 5 и 6 декември
11:44 / 28.11.2024
Ето къде няма да има вода днес в Бургас
09:58 / 28.11.2024
19-годишен айтозлия загази сериозно
09:35 / 29.11.2024
Виктор и Беба си дават ново начало извън къщата
09:03 / 29.11.2024
Спират водата на тези места в Бургас днес
10:02 / 29.11.2024
Дойде от Айтос в Бургас, за да краде
09:16 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
