© Burgas24.bg

Реалните икономически ползи от маршрута ще станат ясни едва след пускането му в експлоатация. Проектът носи по-скоро геополитически, отколкото икономически характер и това е било ясно още в момента на вземане на решението за участие на трите руски нефтодобивни компании, се посочва в писмо на Токарев до Сечин, изпратено още през септември 2009 г., пише "Ведомости".

Другите руски участници в проекта "Роснефт" и "Газпром нефт" искат да си изяснят икономическите въпроси като транспортните тарифи и информират, че не разполагат с необходимото за запълване на тръбата количество суровина, пише Токарев.

Тръбопроводът от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис на Егейско море с дължина 280 км и капацитет от 35 млн. т петрол годишно е замислен като алтернатива на танкерните превози през проливите Босфор и Дарданели, които се контролират от Турция.

Консорциумът от трите руски компании притежава 51 на сто от проектната компания "Транболкан Пайплайн", 24.5 на сто държи българската "Проектна компания Бургас - Александруполис БГ", 23.5 на сто - консорциумът между гръцките "Хеленик Петролеум" и "Траки" и един процент е собственост на гръцката държава.

Русия, Гърция и България се договориха да построят тръбата през 1995 г. с намерения да я пуснат през 2005-2006 г. Към проекта не скриваха интереса си и съсобствениците на Каспийския тръбопроводен консорциум КТК, който свързва казахстанските находища с Новоросийск, откъдето трябва да тръгват танкерите с руски нефт до Бургас. Проектът обаче така и не започва, пише изданието.

Русия обвинява за това България - нейното ново правителство заяви, че трябва отново да се анализира проектът. За проблемите с нафтовиците "Транснефт" публично не е съобщавала. В писмото си до Сечин обаче Токарев иска от него да поръча на компаниите и Министерството на енергетиката в едномесечен срок да представят конкретни предложения за гаранции на доставките.

От руското ведомство отказват коментар, посочвайки, че Русия чака решението на България, отбелязва "Ведомости".

Източник, близък до участниците в проекта, твърди, че "Газпром нефт" е готова да даде за "Бургас-Александруполис" едва 3 млн. т.

Пред тръбата обаче може да се появят и нови политически усложнения, опасява се друг представител на компаниите участници. През 2009 г. Русия реши да се присъедини към нефтопроводния проект "Самсун-Джейхан", чийто инициатор Турция иска да разтовари Босфора и Дарданелите, без обаче да застраши бюджета си. Анкара е намекнала, че участието на Русия в "Бургас-Александруполис" е конфликт на интереси.

Неотдавна Токарев предложи да се обединят двата проекта, но как ще стане това още не е ясно, припомня "Ведомости".

"За нас всички проекти са икономически целесъобразни", продължава да твърди прессекретарят на премиера Владимир Путин Дмитрий Песков. "Не смятаме, че "Бургас-Александруполис" и "Самсун-Джейхан" са конкурентни или взаимно изключващи се", допълва той.

Песков обаче не се ангажира с коментар дали "Роснефт" и "Газпром нефт" са готови да гарантират запълването на "Бургас-Александруполис".

Нефтът не стига, тъй като "Транснефт" строи едновременно и Балтийската тръбопроводна система БТС-2 (б.ред. заобикалящ Беларус) и Източния тръбопровод ВСТО-2 (б.ред. от Източен Сибир до Китай и Японско море), смята анализаторът от "Банка Москва" Денис Борисов.

Дори и да се предположи, че Балтийският тръбопровод ще бъде запълнен с нефт от другаде, то отново остават нуждите от 130-150 млн. т нов петрол, тоест ръст от 30 на сто спрямо 2009 г. Такова увеличение на добива е трудно реализуем, а разширението на КТК ще осигури едва 40 млн. т, посочва Борисов.

Казахстанският нефт би стигнат само или за запълването на "Бургас-Александруполис", или на "Самсун-Джейхан", но също така тези проекти трябва да удържат конкуренцията по цени на морските маршрути, посочва аналитикът на Ройтерс Александр Ершов. Той дава за пример ставката на фрахта (б.ред договорена цена за транспорт на съответен обем стока) от Новороссийск, която в момента е 1.2-1.3 долара за барел според тонажа на танкера. При това положение подобряването на рентабилността на доставките от това отработено направление би било доста трудно, смята той.

Експертите дори и не се захващат да прогнозират какви може да са тарифите на "Бургас-Александруполис", тъй като актуалната оценка на проекта все още не е назована, не е ясно и как той ще се финансира и в какви срокове ще се изплати.

В самата "Транснефт"изглежда има съмнения относно ефективността на бъдещите тръбопроводни доставки, посочва изданието. Вицепрезидентът на компанията Михаил Барков казва, че за обезпечаване на рентабилността на проектите "Бургас-Александруполис" и "Самсун-Джейхан" трябва да се въведе ограничение за черноморските проливи - например да се пропускат само танкери с тонаж до 60 хил. т.

Представители на "Роснефт" и "Газпром нефт", както и от администрацията на Сечин отказват коментар, а представителят на "Транснефт" Игор Демин определи съдържанието на писмото, подписано от Токарев, като плод на фантазията на кореспондент на "Ведомости", завършва публикацията си руското издание, което твърди, че разполага със самото писмо.