Саможертвите на "Титаник" или защо някои отказват да напуснат кораба

На 10 април 1912г. един от най-големите и лускозни трансатлантически лайнери на своето време отплава от пристанището в Саутхемптън, Англия, пренасяйки на борда си надеждите и мечтите на 2 240 пътници. За съжаление повече от половината пасажери губят живота си в една от най-големите трагедии на XX век

"Титаник“ превозва общо 20 спасителни лодки: 14 стандартни дървени с капацитет от 65 души всяка и четири с дървено дъно и сгъваеми платнени страни с капацитет от 47 души всяка.

За съжаление след фаталния сблъсък с айсберг в 23:40 вечерта на 14 април паниката и отчаянието надделяват. Екипажът на кораба не е бил обучен адекватно за извършване на евакуация. Служителите не знаят колко души могат безопасно да се качат на борда на спасителните лодки и пускат много от тях едва наполовина пълни.

А пътниците от трета класа до голяма степен са оставени на произвола на съдбата, като много от тях остават в капан под палубата, докато корабът се напълни с вода. Протоколът "първо жените и децата“ бива следван при евакуирането на пътници на спасителните лодки и повечето мъже пътници и екипаж са оставени да чакат на борда. В резултат на това едва 20 процента от мъжете оцеляват.

На борда на Титаник има над 100 деца, като от тях едно дете от първа класа умира, а броят на загиналите деца от трета класа е 52. Пътниците от първа класа имат най-висок процент на оцеляване от 62%, следвани тези от втора класа с 41%. Само 25% от пътуващите в трета класа се спасяват.

Ние разказваме историите на три жени, които пътуват в първа класа и са едни от най-уважаваните и богати дами на борда на "Титаник“. Поради различни причини всяка от тях не успява (или отказва) да се спаси на една от лодките и става една от хилядите жертви на бедствието.

Може и да ви звучи странно човек сам да се откаже от спасение в такъв страшен момент. Затова днес разкриваме какво ги е накарало да постъпят така.

Ида Щраус: преданата съпруга

Историята на Исидор и Ида Щраус и тяхната неразрушима връзка е толкова вълнуваща, че Джеймс Камерън им отдaвa почит във филма от 1997 г. "Титаник“, показвайки възрастна двойка, прегърната в леглото си и чакаща смъртта.

Ида Щраус е родена в Германия през 1849 г. Тя е съпруга на съсобственика на универсален магазин "Macy's“ Изидор Щраус и е популярна и обичана дама в обществото на Ню Йорк. Известна е със своята доброта и щедрост. Двойката има седем деца.

Исидор и Ида пътуват със своята прислужница Елън Бърд и 15-годишната им внучка Беатрис Щраус до Европа в началото на 1912 г. Беатрис остава в Германия, а семейството взема фаталното решение да се върне в Ню Йорк с модерния нов кораб "Титаник“. Съпрузите са едни от най-видните и богати пътници на борда.

В нощта на потъването Исидор и Ида Щраус са видени да стоят близо до спасителна лодка 8 в компанията на прислужницата си Елън Бърд. Въпреки че офицерът, отговарящ за спасителната лодка, е готов да позволи на възрастната двойка да се качи на нея с мис Бърд, Изидор Щраус отказва да се спаси, докато на кораба все още има жени и деца.

Той призовава жена си да се качи, но тя отказва с думите: "Живели сме заедно толкова много години. Където отидеш ти, отивам и аз“. Тогава Ида Щраус сваля коженото си палто и го подава на прислужницата си. Елън влиза в спасителна лодка 8 по настояване на Щраус и е спасена.

Думите на Ида са предадени от хората, които вече са настанени в спасителна лодка № 8, както и много други, които са на палубата по това време. Исидор и Ида Щраус са видени за последно живи на палубата, седнали на два шезлонга, държейки се за ръце, когато огромна вълна ги отнася в морето.

Когато оцелелите от бедствието пристигат в Ню Йорк на борда на "Карпатия“, мнозина, включително Елън Бърд, разказват на репортери за лоялността и верността на г-жа Щраус към нейния съпруг.

Години по-късно една от внучките на двойката, Джесика, обяснява: "Те бяха на около 60 години, бяха заедно от много, много време и имаха няколко деца заедно. Айда нямаше да отиде никъде без съпруга си. Смятаме, че на Изидор е било предложено място на друга спасителна лодка, но и той избира да не тръгне без жена си.“

Тялото на Исидор Щраус е намерено и погребано на гробището Уудлаун, в Бронкс, Ню Йорк. За жалост тялото на г-жа Щраус така и не е открито.

Бес Уолдо Алисън: отчаяната майка

Бес е родена в Уисконсин през 1886 г., а нейният съпруг е казва Хъдсън Алисън. През 1909 г. се ражда първото дете на двойката, Хелън Лорейн Алисън. През 1911 г. се ражда и синът им Хъдсън Тревър. През 1912 г. Бес пътува с двете си деца и съпруга си на борда на "Титаник“, където се присъединяват към семейни приятели. По това време тя е само на 25 години. Техните служители – прислужници, иконом, бавачка, пътуват във втора класа.

В последната вечер от живота си Бес и съпругът ѝ вечерят с майор Артър Годфри Пючен и Хари Маркланд Молсън. Когато "Титаник“ се удря в айсберга, бавачката на сина им Алис Клийвър изпада в паника и взема бебето, забелязвайки как Тревър и Бес изобщо не се притесняват от случката. В един момент обаче Бес забелязва липсата на Тревър и започва да го търси.

След настаналата паника, Бес е качена на лодка с дъщеря си Лорейн, но тя отказва да напусне кораба без бебето си. Затова измъква дъщеря си от лодката и започва да търси Тревър.

Майор Артър Годфри Пючен е настанен в спасителна лодка 6, защото нямало достатъчно моряци. Той си спомня, че г-жа Алисън е била насочена да търси детето и мъжа си от другата страна на кораба. По думите му "...някой ѝ каза, че г-н Алисън е в лодка, която се спуска от другата страна на палубата. Очевидно тя е успяла да стигне, но само за да разбере, че г-н Алисън не е там...“

Когато майор Пючен я вижда за последен път, "тя падаше от полупотъналия кораб.“

Семейство Алисън така и не успява да се събере и да намери бебето си в хаоса на потъващия кораб и затова не успява да се спаси. Бавачката Алис Клийвър и невръстният Тревър оцеляват, бягайки със спасителна лодка.

Бес загива през нощта на 15 април 1912 г. и тялото ѝ, ако е било открито, никога не е идентифицирано. Младият Тревър е единственият оцелял член на семейството.

Едит Еванс: най-безкористната саможертва 

Едит Еванс е родена през 1875 г. във Филаделфия в богато семейство. На 10 април 1912 г. тя се качва на борда на Титаник, за да се върне у дома от семейно погребение в Англия. На борда често е виждана в компанията на роднините си Каролайн Браун, Шарлот Апълтън и Малвина Хелън Корнел.

Когато спасителните лодки са спуснати за първи път, Едит и Каролайн Браун не успяват да стигнат до такава навреме. В 1:55 сутринта двете се добират до следваща. Смята се обаче, че не е имало достатъчно място в лодката. Едит убеждава Каролайн да влезе, защото за разлика от нея тя има деца, които я чакат у дома. Въпреки протеста си, Каролайн в крайна сметка заема мястото.

Оцелелият пътник Уолтър Лорд заявява в своята книга от 1955 г., че лодката просто е била набързо спусната, преди Евънс да успее да влезе. Смята се още, че последната спасителна лодка, спусната от потъващия кораб, не е била пълна докрай. На нея имало само около 30 души, докато е проектирана да побере 47.

Не е известно дали Едит Еванс умишлено е отстъпила настрани, преди лодката да бъде спусната. Това, което се знае, е, че 37-годишната жена потъва с кораба.

Последно е видяна да тича през палубата, за да се качи на лодка, вероятно защото една от другите бива преобърната. Свидетели казват, че тя е успяла да се качи в такава, но пада и умира от хипотермия.

Едит никога не е идентифицирана сред откритите тела. На 22 април 1912 г. в църквата "Св. Грейс“ в Ню Йорк е отслужена възпоменателна служба за нея и е поставена плоча в нейна чест, припомня Edna.bg.