СЗО: Рискът от вируса "Марбург" е "много висок" на фона на смъртоносната вълна в Африка

Световната здравна организация предупреди, че рискът от вируса Марбург е "много висок“ – на фона на смъртоносна вълна в Африка, пише английското издание Daily Mail.

Вирусът – чиято смъртност варира от около 25 до 90 процента – се е разпространил от селските райони в Екваториална Гвинея към по-гъсто населени райони и основни транспортни центрове, повишавайки риска от по-нататъшно предаване.

Най-малко четири случая са открити в търговската столица на страната Бата, голям товарен пристанищен град с около 200 000 души, откъдето излитат и пристигат международни полети до съседни страни. Съседните Габон и Камерун са в повишена готовност.

Настоящото огнище в Екваториална Гвинея се смята за четвъртото по големина, регистрирано някога. Седем души са починали там от средата на февруари, а официални лица са преброили 29 потвърдени и вероятни случая спрямо 16 миналата седмица. В Танзания има осем случая към 22 март, пет от които са потвърдени мъртви.

Това е първата поредица от случаи в двете страни . СЗО каза в предупреждение през уикенда, че националният риск в Танзания от заразяване с вирус Марбург е "много висок“, докато субрегионалният риск е "висок“, а регионалния риск е "умерен“.

СЗО добави: "Рискът на глобално ниво се оценява като нисък.“

Марбургската вирусна болест (MVD) причинява набор от симптоми, включително висока температура, силно главоболие, мускулни болки и болки, коремна болка и спазми, гадене, повръщане и диария.

Пациентите от Марбург придобиват хлътнал, почти призрачен вид с изпъкнали черти, летаргия и дълбоко. Подобно на ебола, това е хеморагична треска, което означава, че причиняват кървене от множество органи в тялото. В по-късните стадии на заболяването пациентът често започва да кърви от различни отвори.

Д-р Матшидишо Mоети, регионален директор на СЗО за Африка каза: "Потвърждаването на тези нови случаи е критичен сигнал за увеличаване на усилията за реагиране за бързо спиране на веригата на предаване и предотвратяване на потенциално широкомащабно огнище и загуба на живот.“

Световният здравен орган твърди, че на глобално ниво се смята, че рискът е нисък. Вирусът е ендемичен за райони на централна Африка, включително Ангола и Демократична република Конго. По-рано се е появявал и в Кения.

В Танзания здравните служители са се свързали с най-малко 161 души, за които се смята, че са имали контакт със заразените. Случаите там са в северния град Букоба, провинция Кагера, където живеят 120 000 души.

Вирусът Марбург се разпространява чрез директен контакт с телесни течности на заразени хора, повърхности и материали. Въпреки че не винаги е фатален, той убива жертвите си между една четвърт и почти 90 процента от времето.

Кенийските власти предприеха стъпки за увеличаване на наблюдението и укрепване на инфраструктурата за тестване по границите с Уганда и Танзания.

А Уганда, точно на север от Танзания, нареди скрининг и тестване да се извършват на граничните пунктове Касенсеро и Мутукула.

Г-н Емануел Аинебуна, говорител на Министерството на здравеопазването на Уганда, каза миналата седмица: "Министерството на здравеопазването е готово в повишена готовност. Правят се оценки на риска в района. Правим и целенасочена комуникация в района.“

Симптомите се появяват внезапно, започвайки с треска, гадене и други признаци на заболяване, които отразяват други, като малария, коремен тиф или денга. Това прави заболяването трудно за диагностициране в началото.

В по-късните стадии на заболяването Марбург предизвиква кървене от множество отвори, включително носа, венците, очите и вагината.

Вирусът има естествен гостоприемник в специфичен вид плодови прилепи, които могат да предадат болестта на хората чрез изпражненията си. Всъщност по-голямата част от естествените огнища на MVD са свързани с влизането на хора в заразени с прилепи мини и пещери, според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.

Вирусът датира от 1967 г., когато случаите се появяват в три различни града - Белград, Франкфурт и, очаквано, Марбург.

Едновременните огнища се коренят в научни изследвания, включващи зелени маймуни, внесени от Уганда в лаборатории в Марбург.

Персоналът на лабораторията е бил заразен чрез контакт с кръв, тъкан и клетки на маймуни носители. От 31 случая, свързани с тази лабораторно придобита инфекция, седем са починали.