Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Ръководителят на НАСА: Насочили сме се към друга част на Луната - потегляме към Южния полюс | ||||||
| ||||||
Както чуваме известната песен на Синатра – "Fly me to the Moon", изпята преди толкова много време. Повече от половин век след "Аполо 17“ не сме кацали на повърхността на Луната. Не е толкова далеч, само на 400 000 километра. Защо не сме били там оттогава? Защо да се върнем? Чудесен въпрос! Бях там преди половин век. Сега защо да се върнем? Отиваме отново там, за да учим, да напредваме, да създаваме, така че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто така. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е много трудно да се кацне. Защо? Защото цялата повърхност е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада косо към Южния полюс, то всеки кратер, всяка цепнатина е в постоянна сянка. Напълно тъмна страна? Тъмната страна е от другата страна на Луната. Там е постоянен мрак. А в кратерите, сенките се получават от ъгъла на падане на светлината. Няма много места, където да може да се каца. А защо сме се насочили натам? Защото смятаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и кислород, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната. Много различно ли е от кацането там, където сме били преди? Да. Преди кацнахме в центъра на Луната, където има постоянна светлина. Вече я бяхме наблюдавали с нашите сателити, космически апарати, телескопи. Знаехме къде искаме да кацнем. Но сега, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна представа за мястото. Не може да кацнеш в кратер, иначе ще попаднеш в постоянен мрак. Може да се преобърнеш. Затова трябва да кацнеш в пространствата между кратерите. Това прави мисията толкова различна. А и целта на мисията не е просто да стигнем до Луната, а да научим достатъчно там, че да можем да изпратим хора на Марс. НАСА е пионер, златен стандарт за цялата планета във вашата област, но как гледате на геополитиката на Космоса? Япония например изпратиха мисия с роботи, без астронавти. Също така Китай с "Чанг-е“, както и Индия с "Чандраян“. Това надпревара ли е? Състезавате ли се? Задавате два различни въпроса. Първо, споменахте международното участие и да, нашата космическа програма е много международна. Погледнете Международната космическа станция. 15 партньори са участвали в построяването – предимно руснаци и американци, и я оперираме заедно. 116 нации са провели научни изследвания на Международната космическа станция. Но сега, насочвайки се към Луната, този път се връщаме с международни партньори. В "Артемида 2“ ще има канадски астронавт, след което ще обявим други международни астронавти на бъдещи мисии. Това е единият Ви въпрос. След това ме попитахте за състезание. Няма конкуренция между партньорите, но има съревнование с Китай. Смятам за съществено важно САЩ и международните ни партньори да кацнем на Южния полюс преди китайците. Това възнамеряваме да направим. Не искам китайците да стигнат там и както правят на островите Спратли в Южнокитайско море - да кажат: "Това е моя територия, стойте надалеч“. Искаме Южния полюс на Луната да е за всички нации, където да можем да развиваме наука, където ако има вода, можем да произвеждаме водород и кислород. Както казахме, Луната е на едва 400 000 км от нас. Марс е друго нещо – много по-далеч е. Кой е основният въпрос на Марс, на който още не е намерен отговор? Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме около 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е "Пърсивиърънс“. Той е голям колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от примерите, които разглеждаме. Марс може да е била населена планета. А Europa Clipper? Целта му е да изучава една от луните на Юпитер. Защо луните на Юпитер и Сатурн са толкова интересни в момента? Защото смятаме, че е възможно и там да има живот. Europa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкова отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А ако има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, за да видим дали има живот там. Беше изстреляна едва миналата седмица от космически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, за да проучим същото – дали е имало или има сега живот на Титан. Колко дълго очаквате да пътуват тези сонди до луните, до крайните си цели? Ако можеха да стигнат директно, щеше да отнеме две години, но нямахме достатъчно силна ракета, че да стигнат направо, така че се подпомагаме с гравитацията. Обикаляме около планетите, захващаме се в гравитационния тласък и се изстрелваме по дадена траектория. Тези планетарни учени са толкова добри, че могат да разберат точните траектории, за да го изпратят – в този случай до луната на Юпитер. България е сред малкото нации, изпратили свои астронавти в Космоса, но преди много време. Виждате ли потенциал за съживяване на партньорството с българските учени след толкова години? Разбира се, в срещата ми с българския президент му предложих да лети български астронавт. Има толкова много неща, с които можем да си сътрудничим. Фактът, че имате малка компания за сателити – EnduroSat, с толкова невероятен успех, е впечатляващ. Посетил съм ги и вярвам, че тази компания за сателити е пример как можете да развивате космическа икономика тук, защото Космосът е мястото. Хора отиват в Космоса, бизнесът напуска Земята и излиза в ниска земна орбита, за да провежда изследвания, да произвежда продукти при нулева гравитация, което не може да се прави на Земята. Вярвам, че колкото повече се развива тази икономика – тя, както доказва вече EnduroSat, ще бъде изключително икономически печеливша за България. Г-н Нелсън, има два основни въпроса в човешката история. Първият е - какво има там горе. А вторият е какво се случва, след като умрем. Религиите отговарят на втория въпрос, смятате ли, че НАСА ще може да отговори на първия? По същество, питате ме дали има живот във Вселената? Моето лично мнение е – да, има живот. Защо? Вселената е толкова голяма, че умът не може да го побере. Имаме телескоп – космическият телескоп "Джеймс Уеб“. Той се взира назад до самото начало на времето. Вселената е на 13,8 милиарда години. Уловили сме светлина от формирането на първите галактики – точно след самото начало. Тази светлина, пътуваща със скорост 300 000 км в секунда, пътува вече 13 милиарда и половина години. Представете си какво разстояние е изминала?! Има Вселена – не само нашата галактика, Млечният път, която има милиарди звезди или слънца. Има милиарди галактики с милиарди звезди. Ние търсим други земи. С телескопа "Джеймс Уеб“, със следващия космически телескоп след две години и с бъдещи много футуристични космически телескопи ще намерим други потенциални планети като нашата, обикалящи около слънцата им. Питам учените ни колко са другите потенциални перспективи за планети като Земята, на които може да има цивилизован живот? Учените ми отговарят - поне един трилион. Да, трилион! Така че дали аз смятам, че там някъде има живот – да. Позволете да завърша с личен въпрос – Вие сте били в Космоса през 1986 г. Когато затворите очи, често ли си спомняте как изглежда Земята, когато я погледнахте за първи път отгоре? Спомням си го всеки ден. Гледах навън, с всяка обиколка на Земята на всеки 90 минути. Земята е толкова красива, цветна, креативна. Там е. Жива е. Нашият дом е. И виси насред нищото. Поглеждате ръба на Земята и ярката синя лента е атмосферата. Тя поддържа целия ни живот. Можех да видя как я разрушаваме. Можех да видя тропическите гори на Амазонка и различавах цветовия контраст там, където са секли дърветата. В същото прозорче на космическия апарат можех да погледна на изток, към устието на река Амазонка, да видя как наносите се носеха към Атлантическия океан в продължение на стотици километри – от цялото унищожение на дървета нагоре по течението. После към Мадагаскар, на югоизточния бряг на Африка. Когато летях, преди 39 години, бяха изсекли всички дървета и нямаше какво да задържа горния пласт почва, когато завалеше. Целият горен слой почва при дъжд се изливаше към реките и от Космоса виждах как всичко това излиза в ярките сини води на Индийския океан. Но мога да Ви кажа и друго. Бях и млад конгресмен, когато летях. Бях и още съм политик. Гледах с различни очи, докато обикалях около Земята. Не видях расово разделение, религиозно разделение, политическо разделение. Видях ни всички заедно като граждани на планетата Земя. Това ми е оставило най-силно впечатление, което съм запазил и мисля за него всеки ден. Между другото, песента на Франк Синатра "Fly me to the Moon“ – ми е любима! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Община Бургас стартира важен проект
11:02 / 20.11.2024
ОДМВР Бургас с важно съобщение за шофьорите
10:52 / 21.11.2024
Ужас! Намушкаха жена посред бял ден в Бургас!
16:52 / 20.11.2024
Ще стане прекрасно в този бургаски парк
10:27 / 21.11.2024
Много сгафил шофьор сгащиха в Бургаско
11:53 / 20.11.2024
Важно! Затварят подземната улица!
13:26 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
