Над 60% от българите имат ограничена здравна грамотност. Това означава, че те не знаят нито как да търсят, нито къде да намират здравна информация, а когато им я предоставят, не я разбират. Това обясни проф. Елена Шипковенска, ръководител на катедрата по превантивна медицина към Факултета по обществено здраве в Медицинския университет, която също е участвала в изследването.
В проучването са участвали 1002 българи над 15-годишна възраст.
Най-ниска степен на здравна грамотност е установена в България и Испания. На първо място пък са Холандия, Ирландия и Полша.
51 на сто от анкетираните се затрудняват при разбирането на здравна информация, публикувана в медиите.
Най-трудно намират и разбират такава информация хората над 55-годишна възраст, безработните и тези с нисък социален статус и нисък образователен ценз. Те се затрудняват да разчитат листовките на медикаментите с упътване за употребата им и не могат да обяснят на лекаря какво точно и къде ги боли.
81 на сто твърдят, че разбират какво им говори лекарят, но се оказва, че всеки трети не знае към какъв специалист да се обърне за помощ при спешен случай.
Неразбирането на съветите на медицинските лица също е основен проблем и пациентът у нас често не е наясно как точно ще протече лечението му и какви процедури му предстоят.
Данните за профилактиката на болестите пък се оказват разнопосочни и още по-трудни за разбиране.
За България проучването сочи, че най-образованите лица живеят в големите градове на страната, като високият социален статус и образование кореспондират с висока здравна грамотност при 71 на сто от хората.
Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване.
Източник: в. "Монитор"