Психологическата война срещу Русия: Бивш началник на военното разузнаване на САЩ разкрива методите

"Битката за Украйна не може да бъде спечелена само на бойното поле. Въпреки всички високотехнологични оръжия, които Западът достави, психологическата война срещу Русия остава ключова възможност за Съединените щати“, пише бившият директор на американското военно разузнаване Дейвид Шед в съавторство с експертът Ивана Страднър в статия за списание Politico. Материалът е предаден без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

В историята този подход се свеждаше до това, да се продаде американската мечта на руснаците. Но тази стратегия е реликва от Студената война, неподходяща за днешна Русия. Вместо да представят предимствата на Levi’s и Холивуд, американските информационни операции трябва да използват руския национализъм, за да отправят предизвикателство към Кремъл – подчертавайки щетите от войната за Русия, разкривайки правителствената корупция и неравенствата в Русия и използвайки недоволството сред етническите малцинства в страната. Тези, смеем да кажем, тактики в руски стил ще донесат повече плодове, отколкото приказки за чудесата на американската демокрация.

Правителството на САЩ не е чуждо на информационните операции от този вид. По време на Студената война, за да подчертае слабостите на Съветския съюз и да предостави истински новини на пленените нации от Съветската империя, Вашингтон бе пионер в доставянето на световни новини чрез своята инициатива "Гласът на Америка“ и Радио Свободна Европа/Радио Свобода. Тези програми за обществена информация бяха инструмент в борбата срещу комунизма. Откакто започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., Владимир Путин закри това, което беше останало от независимите медии на Русия и ограничи достъпа на руснаците до основните западни социални медийни платформи и различни западни информационни агенции. Но чрез широкото използване на VPN достъп до интернет, Съединените щати могат да доставят информация в Русия, както и да използват руски сурогати, за да публикуват съобщения в социалните медии на руски платформи.

Разбира се, има разлики между миналото и съвременната Америка и съвременната Руска федерация; повечето руснаци днес не искат страната им да копира Съединените щати – те изпитват носталгия по "Великата Русия“. Проучване на независимия московски Левада-Център предполага, че 75 процента от руснаците, подхранвани от постоянна диета с антиамериканизъм и руска пропаганда от държавните медии, гледат на САЩ в негативна светлина. Национализмът непрекъснато нараства и в Русия 56 процента от гражданите сега смятат Йосиф Сталин за "велик лидер“.

Това нарастване на национализма може да бъде предимство за САЩ в тяхната психологическа война с Кремъл. Руснаците са много горди със своята страна и Путин подклажда това чувство с две десетилетия националистическа реторика. В резултат на това насърчаването на демокрацията като алтернативна система на управление едва ли ще се хареса на средния руснак. По-скоро, подобно на прочутото видео на Арнолд Шварценегер, осъждащо атаката на Путин срещу Украйна, по-ефективен подход би бил да се подчертае точно как Путин е уронил "величието“ на Русия у дома и в чужбина с кървавата си война в Украйна. Точната, неутрална информация е мощно оръжие в лицето на непрекъсната пропаганда. Ефективните информационни операции биха могли да покажат на руснаците как страната им се е превърнала от нация с международно уважение и престиж в световен парий. Вместо да отхвърля националистическите тенденции, подобно усилие би имало резонанс с желанието на много руснаци да възвърнат изгубената слава на страната си.

По същия начин подкопаването на внимателно култивирания имидж на Путин може да разколебае подкрепата сред електоралната база на Кремъл. Тези послания биха могли да изтъкват колко слабо е проведена войната от Путин, както и как той и неговите съюзници са се обогатили, докато обикновените хора страдат. В допълнение към разкриването на богатството на олигарсите, например, една успешна кампания би се фокусирала и върху това как лидерът на руската православна църква, патриарх Кирил, се наслаждава на луксозния си часовник Breguet за 40 000 долара, докато почти 20 милиона руснаци живеят в бедност. Дори самите съветски лидери са били дисциплинирани за това, че са поставяли под въпрос руския национализъм. Александър Яковлев, ръководителят на отдела за пропаганда на ЦК, е понижен през 1972 г. след публикуване на статия в "Литературная газета“, в която критикува руския национализъм. По същия начин Александър Солженицин беше депортиран и лишен от гражданството си поради "извършване на системни действия, които са несъвместими с това да бъдеш гражданин“, след кампания в пресата, която го обрисува като "задушаващ се от патологична омраза“ и лишен от патриотизъм към Съветския съюз.

Хуморът може да бъде мощен инструмент в тези начинания. На фона на драконовските цензурни закони на Москва, правилото "език мой – враг мой“, което означава да внимавате какво говорите – винаги е било ключът към оцеляването. През 2019 г. руският парламент прие закон, заплашващ 15 дни затвор за "явно неуважение“ към държавата, нейните служители и руското общество. Но дори Сталин не можа да спре сатирата, която се превръща в най-популярната форма на политически протест в бившия Съветски съюз.

Настоящите информационни операции на САЩ трябва да съживят този фокус върху хумора - и да дадат на руснаците храна да разказват собствените си вицове. Откакто започна войната в Украйна, Путин многократно се позовава на наследството на Сталин. Е, тази игра може да се играе и от двама. Вземете известния лозунг на Сталин "Животът стана по-добър, другари!“ Това лесно може да се адаптира към настоящата ситуация в Русия и да се направи като подигравка с Путин. Кремъл знае, че хуморът може да бъде опасен инструмент в информационните операции; само преди няколко години руското министерство на културата забрани сатиричния хитов филм "Смъртта на Сталин“ на основание, че филмът е "екстремистки“ и "цели да унижи руския народ“. Но Москва не може да проследи и блокира всяка сатира, която влезе в информационното пространство.

Информационните операции на САЩ също трябва да са прицелени да подхранват недоволството срещу Кремъл сред етническите малцинствени групи в Русия. Групи като бурятите, якутите и чеченците са изправени пред постоянна дискриминация, а държавата си затваря очите. Междувременно, в хода на войната в Украйна, руската армия е изпратила на фронта много по-висок процент войници от малцинствени групи, отколкото други групи, което води до повишен процент на жертвите от малцинствата. Този процес на набиране е свидетелство за непрекъснатата експлоатация от страна на Кремъл на живеещите в по-бедните региони, които нямат възможности за работа. Путин вече се опасява, че етническите малцинства могат да формират сепаратистки движения, които да разделят мултиетническото общество на Русия. Имайки предвид това, той се стреми да наложи своя "вертикал на властта“ върху тези групи. Например, Москва наскоро лиши ръководителя на руската република Татарстан от титлата му като президент на региона, където имаше движения за независимост през 90-те години на миналия век. Вашингтон трябва да гарантира, че всеки татарин в Русия знае какво е загубил и да го насърчи да се бори за правата си.

По време на Студената война САЩ открито и скрито подкрепяха дисидентски групи. Въпреки че е важно да работим с руски дисиденти в изгнание и да усилим гласовете им, това не е непременно най-ефективният метод за достигане до обикновения руснак и за промяна на възприятията му. Подкрепящите Путин руснаци не гледат дисидентски канали. По-ефективен метод за достигане до базата на Путин е да се работи в собствената им общност. Критичен аспект в руската култура е доверието. Когато дисидентските мнения идват от източници, които руснаците смятат за надеждни, те губят бдителността си. Ето защо Съединените щати трябва да се стремят без много шум да формират партньорства с рускоезични влиятелни лица в социалните медии, за да им помогнат да разпространяват съобщения в Русия, които да са противовес на широко разпространената дезинформация на Кремъл.

През последните години Путин охотно навлезе в информационното пространство на Запада. Той се намеси в избори в Европа и Съединените щати, разпали междуособици в нашата страна и се опита да отслаби нашите демократични институции по други начини. Сега администрацията на Байдън може да принуди руския диктатор да премине в отбрана. Съединените щати разполагат с различни инструменти за провеждане на ефективни информационни операции в Русия - и простото разпространение на истината зареалните слабости на Путин е най-мощното оръжие от всички.