© Burgas24.bg

Идеята на Папандреу и българския му колега Бойко Борисов е тези заседания да станат ежегодни. От българска страна ще участва целият кабинет, според съобщението на правителствената пресслужба.

Папандреу ще се срещне и с президента Георги Първанов.

Двете правителства трябва да подпишат документи в областта на отбраната, вътрешните работи, икономиката, транспорта, земеделието, туризма, културата и др. Очакват се и разговори за бъдещето на нефтопровода "Бургас - Александруполис".

В навечерието на съвместното заседание, на 21 юли, руският премиер Владимир Путин обсъди поотделно по телефона темата с Бойко Борисов и с Георгиос Папандреу. Часове по-късно Москва обяви, че проектът трябва да бъде реализиран. В специално интервю гръцкият премиер също заяви, че Атина държи на нефтопровода.

- Според статистиката икономиката на Гърция е 27-а в света по БВП. Но взехте доста пари назаем. Може ли да се каже, че Гърция банкрутира? Как ще определите оттласкването на страната ви от дъното на кризата?

- След изборите правителството ми се изправи пред проблем - да не изпълняваме финансовите си задължения, с което бихме поставили цялата еврозона в затруднено положение, или да предприемем болезнени съкращения и дълбоки структурни промени, чрез които да стабилизираме и засилим икономиката.

Въпреки че се изправихме срещу скептицизма на пазарите и анализаторите, успяхме да преодолеем кризата в доверието - която бяхме наследили, - като демонстрирахме политическата си воля да предприемем сурови реформи.

На практика в момента даже изпреварваме плановете и сроковете, които си поставихме. Например бюджетният ни дефицит за първата половина на годината е 45 на сто по-нисък от дефицита за същия период на м. г. Действията ни срещу неплащането на данъци също дават впечатляващи резултати. Така че съм оптимист - което идва и от положителната оценка на МВФ.

Естествено пред нас има дълъг път. Но вече минахме тясната точка и ще излезем по-силни и конкурентоспособни след проблемите.

- Страните в Европа орязват разходите за държавния сектор, увеличават пенсионната възраст. Всъщност отива ли си т. нар. европейски социализъм. Като лидер на ПАСОК и президент на Социалистическия интернационал как ще оцените тази тенденция?

- Определено социализмът не си отива - прогресивните ценности като социална справедливост, равни възможности, правата на гражданите никога не са били на по-високо ниво. Световната финансова криза от 2008 г. просто беше като аларма, все едно будилникът ви звъни сутринта.

Прекалено дълго време неолибералните правителства позволяваха икономиките в техните страни да бъдат доминирани от, да ги наречем, специални интереси. Често богати хора имаха повече власт от избраните политици. Данъкоплатците с право се гневяха, че докато властите все повече увеличаваха разходите за държавния сектор, банките отказваха да се променят и проведат реформа.

При една глобализирана икономика, когато нещата се развиват светкавично, правителствата бяха твърде бавни в реакциите си.

Но сега виждаме, че в международната общност настъпва много по-голяма и стегната координация в сферата на финансовото регулиране.

За да поддържаме растежа и да увеличаваме производителността си, е необходимо прогресивно ръководство, което налага социална справедливост и създава еднакви правила - не говорим за жестоки ограничения, които обикновено удрят най-силно най-слабите в обществото.

Искаме по-голяма прозрачност и отчетност на финансовите пазари, но и в държавния сектор. В Гърция правим невероятни усилия да намалим корупцията. Защото корупцията винаги удря слабите и дава повече на могъщите. Току-що приехме закон всички държавни разходи да бъдат огласявани в интернет, така че обществеността да знае за какво се харчат нейните пари.

В тежки времена винаги има опасност популистки настроени лидери да се опитат да излязат напред. За разлика от тях социалистическите правителства имат сериозната роля да поддържат обществата ни отворени. Например при последните избори за евродепутати ПАСОК включи една имигрантка в листата си - българката Благородна Филевска.

- Според ред анализи икономиката на еврозоната загуби мощта си и еврото никога няма да се възстанови по отношение на долара и юана в световната икономика. Според вас еврозоната може ли да се възстанови като сила в световната икономика?

- Подобни коментари трябва да се разглеждат в перспектива. Само преди няколко месеца много коментатори твърдяха, че Европа няма да може да отговори на вътрешните си дългове. Други предрекоха направо разпадането на еврозоната.

Щастлив съм, че Европа опроверга с действията си тези свои критици. На практика кризата се оказа възможност за континента ни. Да, Европа реагира бавно на натрупания й вътрешен дълг. Но реагирахме много бързо за спасяването на общата ни валута. Еврозоната е ново създание, без прецедент в историята. Беше създадена във време на разцвет и стабилност на континента.

Европа се развива.

Много страни, вкл. Гърция, трябваше да вземат трудни решения и да сложат в ред финансовите си дела. Само съкращения и орязване щяха да доведат до по-дълбока рецесия. Гледаме напред.

Например в Гърция работим по бързо одобряване на закони, стимулиращи възобновяеми източници на енергия.

- Едно от постиженията ви като външен министър, а после като премиер е нормализиране на връзките с Турция. Но напоследък Турция като че ли стопля връзките си с ислямския свят. Може ли това да се превърне в заплаха за Запада? В каква степен това пренасочване може да се окаже заплаха за интересите на ЕС и да повлияе на желанието на Анкара да стане член на ЕС?

- При дипломацията не трябва да печелиш за сметка на другия. Гръцката дипломация е базирана включително и на регионалното сътрудничество и колективната сигурност, стреми се да разпространява сигурността и стабилността. Турция е на кръстопът между Изтока и Запада като нашата страна.

За да използваш геостратегическите си преимущества, не е необходимо да загърбваш една заради друга ориентация. Е, има стратегически интереси и е въпрос на избор кой от тях ще бъде приет за приоритет.

Близкият изток е пълен с предизвикателства и възможности. Преди няколко дни и аз бях в региона, срещнах се с политици от Израел и Палестинската власт. Убеден съм, че можем да намерим изход от задънената улица, ако международната общност като цяло даде пълната си подкрепа за мирния процес и диалога между Нетаняху и Абас. Сторим ли го, те ще трябва да докажат, че могат да напишат една нова глава в историята на Близкия изток - историята на мира.

Гърция подкрепя стремежа на Турция към еврочленство. Позицията ни е, че и тя трябва да бъде оценявана по същите стандарти като всяка страна кандидат. Посланието ни е ясно.

- Какво е положението с проекта "Бургас - Александруполис"? Какви са предизвикателствата и пречките пред неговата реализация? А и ще има ли полза от него?

- Като проект петролопроводът си остава един от висшите приоритети на гръцкото правителство. Международен консорциум вече провежда предварителни проучвания за преодоляване на планирането, строежа и използването на петролопровода. Скоро в Гърция приехме закон, който да помага максимално бързо да се преодоляват всички пречки пред реализацията на проекта.

Естествено ще бъдат спазени всички най-високи изисквания за опазване на района на Александруполис и Егейско море. Същото ще е и в България. Визитата ми днес е поредна възможност да обсъдим тези въпроси и да намерим отговори с премиера Бойко Борисов и неговото правителство.

Трябва да разберем - днес 90 на сто от петрола в района на Черно море минава през Босфора и буквално създава там една тапа. Това е скъпо и неефективно. Петролопроводът "Бургас - Александруполис" дава възможност за транспорт на суровината бързо, по-сигурно и природосъобразно.

Така че - да, искам проектът да се придвижи; да, искам да бъдат спазени всички норми, за да бъде гарантирана сигурността на природата и хората в региона.

Източник: в. "Труд"