Политолог: Има риск Европейският парламент да се напълни с крайни популисти

2024 г. ще бъде белязана от поредица важни избори – европейски, президентски в САЩ и Русия и това я прави вододелна за демокрацията в световен мащаб. Думите са на Антоний Тодоров, политолог, в студиото на "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. "Либералната демокрация е словосъчетание, което не съдържа идеологически конотации – тя е либерална, защото се основава на правата и свободите на гражданите. Когато някой каже "не“ на либералната

демокрация, всъщност казва "край“ на демокрацията. Избори се организират и от авторитарни и тоталитарни режими – те не са достатъчно условие за демократичност“, каза още Тодоров.

Изборите за Европейски парламент ще се проведат между 6 и 9 юни. "Те винаги поставят много сериозни въпроси. ЕС е доста специфичен, това е действителен съюз, който изисква всичките му членки да бъдат демокрации. Има инструменти, с които да оказва натиск срещу правителства, които се опитват да подкопаят демокрацията.

Европейските избори са на втори план – много по-малко избиратели се мобилизират тогава, отколкото на национални избори в отделните страни“, отчете Тодорв. Той припомни, че според някои анализатори, гражданите не виждат силна връзка с европейските управляващи органи и не се чувстват овластени чрез този европейски вот. Други обаче твърдят, че ролята на Европейския парламент се засилва все повече – но всички европейци ли припознават този парламент като техен представител? "Много политици играят на два регистъра – едно казват в инстанциите на ЕС, друго обясняват на избирателите си. Те често ползват израза "Брюксел ни го налага, да правим нещо, което не желаем“ – сякаш ние не сме част от Брюксел“, обясни манипулативния механизъм политолоът.

ЕП има тенденция да се превърне в свърталище на крайни популисти, които отричат устоите на ЕС, смята още Тодоров. "Парадокс – от една страна става дума за партии, според които ЕС "за нищо не става“, същевременно участват в европейските избори, печелят места и стават все по-гласовити. Това е вид лицемерие. Критиките към ЕС са свързани с бюрокрацията, властта на корпорациите във вземането на решения, наднационалния му характер, който подкопава националната държава... Това са някои аргументи. Крайнодесните са винаги националисти – те представляват истинска заплаха за ЕС, но крайнолявата критика е полезна – тя визира властта на корпорациите“, подчерта Тодоров.

Относно предстоящите президентски избори в САЩ Тодоров подчерта, че Джо Байдън, който даде да се разбере, че няма да се кандидатира за втори мандат поради възрастта си, изнедада всички, като всъщност го направи. "Той постави Демократическата партия в много трудно положение. Тръмп, който има привърженици в Републиканската партия, изплува на преден план отново – това е удивително. Американската демокрация е изправена пред големи затруднения“, смята още експертът. Връщането на Тръмп ще върне онова, което познаваме от него, категоричен е Тодоров. Американската левица не се припокрива с европейската, американските политически традиции съществено се различават от европейските и ние не можем да разберем едните през другите, поясни още политологът. Според него, американските партии са до голяма степен олигархизирани.

Президентските избори в Русия са важен акцент от световната политическа карта през 2024 г. "Според мен Владимир Путин ще бъде преизбран за пореден път – там има избори, но не и демокрация. Защо се случи така – партията на президента печели изборите от 2022 г. – има партиен плурализъм, въпреки това една и съща партия печели всичко. Аристотел е казал, че трябва веднъж да бъдеш управляващ, втори път- управляван. Политическите елити трябва да се редуват, което е демократичен белег – това виждаме в европейските избори. В Русия не е така, не виждам новости, освен ефектът от войната в Украйна- майките на загиналите войници вече се самоорганизират по очакван начин. Президентът Путин ще има трудности“, прогнозира политологът Антоний Тодоров..