Навършват се 35 години от аварията в Чернобил

На 26 април 1986 г. при планирано спиране на Четвърти блок от АЕЦ "Чернобил", на територията на тогавашната Украинска съветска социалистическа република, избухва взрив в реактор тип РБМК-1000, припомня ТАСС.

В момента на аварията загиват двама души. Около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тези хора умират до края на 1986 г. На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашния Съветски съюз, най-вече в сегашна Украйна, но и в Русия и Беларус.

Общо над 600 000 души участват в ликвидирането на последиците от най-тежката катастрофа в историята на атомната енергетика. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди.

От 30-километровата зона в радиус от АЕЦ "Чернобил" са евакуирани около 115 000 души.

От 2012 г. в Русия на 26 април се отбелязва Денят на участниците в ликвидирането на последиците от радиационни аварии и катастрофи и в памет на жертвите на тези аварии и катастрофи. В страните от Общността на независимите държави на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на радиационни аварии и катастрофи.

По-късно Михаил Горбачов казва, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка рухна през 1991 г.

България се нарежда на осмо място по степен на замърсяване сред страните от засегнатия регион. Заради информационното затъмнение, спуснато от Политбюро през 1986 г., нашата страна заема първо място по ефективна доза облъчване на населението в Европа. За хората от високите етажи на властта са взети специални мерки срещу радиоактивните замърсявания, но обикновеният българин не е получил предупреждение. 

В телевизионно интервю бившият шеф на Националната следствена служба Ангел Александров споделя, че в първите дни на месец май в планинските и полските райони най-малките, които пият единствено мляко, за двайсет дни са погълнали количества радиация, надвишаващи нормата за радиоактивна защита тринайсет пъти. Той твърди още, че на четвърти май, когато докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим.“