Намесата на хората в природата отключва вируси, смятат учени

COVID-19 е идеалният пример за това как унищожителното влияние на човека върху природата поражда опасни вируси. Броят на заразните инфекции се утроява вече на всеки десет години.

Още след като се появиха първите новини за коронавируса в Китай, по света плъзнаха всевъзможни слухове. Някои твърдяха, че вирусът е бил умишлено създаден в американска лаборатория. Учените обаче са единодушни: коронавирусът е възникнал в резултат на зооноза – при пряк контакт между животни и човек. Така някои болести се пренасят и върху хората.

И все пак човекът също е изиграл съществена роля за появата на пандемията: нахлуването му в естествените местообитания на животните, намаляването на видовото разнообразие и нарушаването на екосистемите увеличават вероятността от появата на такива вируси. До този извод стига актуално изследване на австралийски и американски учени.

Напоследък сериозно зачестиха епидемиите от инфекциозни болести. От края на миналия век броят им се е утроявал на всеки десет години. А повече от 2/3 от тези болести се причиняват от животни, 70% от които – диви. Много от познатите ни инфекциозни заболявания, като Ебола, СПИН, свински и птичи грип, са зоонози.

А новият коронавирус показва и още нещо: в днешния обвързан свят такива внезапни взривове на болести бързо придобиват размерите на пандемия. Чрез намесата на човека в екосистемите се създават предпоставки за прехвърлянето на вируси от животни върху хора, казва вицепрезидентът на Института за устойчиво европейско развитие Йоахим Шпангенберг. "Ние, хората, създаваме тази ситуация, а не животните", казва той.

Хората превземат все по-голяма част от естествените ареали на дивите животни, изсичат гори, за да отглеждат добитък, ловуват и експлоатират природните ресурси. Така те влизат в контакт с причинители на болести, които са характерни за дивите животни.

"Все по-близо сме до дивите животни, а с това и до техните вируси", казва Юан Сян, професор по вирусология от Научния здравен център към университета в Тексас. Така се увеличава и рискът от инфекции, допълва неговият новозеландски колега Дейвид Хайман, който изследва инфекциозните болести и пътищата за тяхното предаване.

"Унищожаването на екосистемите увеличава вероятността от предаване на инфекции. То се отразява и на концентрацията на вирусите в природата, както и на тяхното поведение", добавя Хайман.

През миналия век са били изсечени половината тропически гори, в които живеят около 2/3 от всички живи създания по света. Тази загуба на жизнено пространство оказва отражение върху цялата екосистема, включително и върху инфекциите, казва Хайман.

Промените в местообитанията на дивите животни ги принуждават да се прехвърлят на други места – включително и там, където живеят хора. Такъв е например случаят с вируса Нипа, появил се в Малайзия в края на 1990-те години. Масовото изсичане на гори доведе до миграция на плодоядните прилепи към плантации с мангови дървета, намиращи се в близост до свинеферми. Прилепите често са преносители на болести, от които самите те не се разболяват. Чрез тяхната слюнка и урина се отделят опасни вируси, които се прехвърлят върху свинете, а оттам – и върху хората.

Друг инкубатор на зарази са пазарите, на които се продават живи или прясно заклани диви животни. Именно на такъв пазар – в китайския град Ухан – най-вероятно новият коронавирус се е прехвърлил на човека.

Затварянето на болни животни в клетки създава идеалната среда за появата на нови патогени и предаването им от един вид на друг, твърди Йоахим Шпангенберг. Затова много учени по света призовават да бъде забранена търговията с диви животни или поне да се приемат строги правила за нея, пише още "БГНЕС".