Отговорът на Москва на новината, че Международният наказателен съд издаде
заповед за арест на Владимир Путин не закъсня. Той гласи, че "решенията на съда в Хага нямат правно значение".
Сред посочените от съда деяния са депортациите на деца от Украйна в Русия. Москва не крие, че прави това, като цитира хуманитарни основания. Юристи и организации за защита на човешките права отхвърлят това и казват, че Русия нарушава Женевските конвенции с отвеждането на украинските деца. Издадената заповед за арест не означава, че Путин ще бъде задържан. Съдът няма полицейски сили и разчита държавите членки да извършат арестите. Но заповедта означава, че Путин може да бъде задържан ако отиде във всяка от 123-те държави, които са подписали Римския статут и са част от съда.
Русия не е част от Международния наказателен съд. Минути след издаването на заповедта от Москва коментираха, че тя е безсмислена. По улиците на руската столица гражданите реагираха еднозначно - няма начин Путин да бъде арестуван.
Някои московчани не вярват, че държавният глава на Русия ще бъде арестуван. "По-скоро той ще арестува всички", твърдят те.
Това, че Русия не е подписала Римския статут, не означава, че е невъзможно Владимир Путин да бъде съден в Хага. Украйна също не е част от съда, но позволи на магистратите да разследват и наказват престъпления на нейна територия. А на действащи президенти вече са били издавани заповеди за арест. Това са Омар Башир от Судан и Муамар Кадафи от Либия. Путин стана третия в този непрестижен списък.
Киев също коментира решението на МНС. "Светът се промени", каза Михайло Подоляк, съветник на президента Володимир Зеленски, цитиран от Асошиейтед прес. Украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви, че "колелата на правосъдието се въртят" и допълни, че на "международните престъпници ще бъде потърсена отговорност за отвличането на деца и за други международни престъпления". Украинският главен прокурор Андрий Костин определи решението на МНС като "историческо за Украйна и за цялата системата на международното право".