Млада медицинска сестра се бори с ковид цяла една година: Усещах, че нещо пробожда сърцето ми

Клаудия Мюлер тренира на бягащата пътека. Останала е без дъх. "Като погледна надолу, веднага ми се завива свят." При това пътеката е настроена на бавна скорост - 3,5 км/час. "Преди започвах със 7 км/час, след което увеличавах скоростта на 10 или 12", разказва Мюлер.

Но това е било преди да се разболее от Ковид-19. На 15 декември 2020 година нейният тест за коронавирус се оказва положителен. Тя се заразява покрай работата си в една белодробна клиника. Четири дни по-късно се чувства толкова зле, че мъжът ѝ я откарва в болница. Мюлер попада право в интензивното отделение с диагнозата двойно възпаление на белите дробове.

"Едва не умрях от Ковид-19", казва тя.

Два дни преди Нова година я изписват от болницата - но тя не е здрава. В продължение на три месеца е на легло, след което почти не може да ходи. През юни прави рехабилитация на Северно море, но и тя не води до подобрение. Сега, от три седмици насам, прави втора рехабилитация в Хамбург.

Ще остане там шест седмици. А тренировките на бягащата пътека са част от терапията - може би най-трудната. Но Мюлер се радва, че вече успява да тренира на пътеката. Доскоро най-голямото натоварване, на което е можела да се подложи, е било карането на колело.

В началото имала и проблеми с кръвообращението, бързо ѝ се завивал свят. Но постепенно увеличавала натоварването, макар да не може да става дума за "сравнение с преди", когато спортувала интензивно. Днес след спортните занимания казва: "Краката ми са като пудинг".

Загуба на силите и умората са само част от здравословните проблеми на Мюлер. "Някои дни имам чувството, че на гърдите ми тежи каса с бутилки." Дишането се затруднява, а лекарите са констатирали и сърдечна слабост. "Усещането е като че ли нещо 100 пъти пробожда сърцето ти - при това не само с игла, а някой път и като че ли с нож."

Следобед планът на Мюлер включва тренировки на паметта, тъй като и мозъкът ѝ е увреден от заболяването: тя бавно намира думите, има проблеми с паметта, често се уморява, чувства се изтощена. Мюлер играе компютърна игра в едно помещение, в което цари пълна тишина - в противен случай не би могла да се концентрира: "Ако двама души си говорят, а аз трябва в същото помещение да говоря с някого другиго - не се получава."

Състоянието на Клаудия Мюлер се нарича пост-Ковид синдром. Това е подформа на т.нар. лонг-Ковид. Второто е описанието на оплакванията, които продължават по-дълго от четири седмици след заразата с коронавирус. А при пост-Ковид симптомите се задържат най-малко 12 седмици, информира DW.

При Клаудия Мюлер обаче продължава много по-дълго - вече над една година. "В началото бе много трудно да приемеш всички тези ограничения. Да приемеш, че си болен и не можеш да оздравееш за месец. Или за два или три", спомня си Мюлер. Тя не е имала предходни заболявания, на 38 години е, чувствала се е в отлична форма.

Терапевтичната клиника в Хамбург предлага специални програми за пациентите с пост-Ковид синдром. "Имаме много заявки, предимно от болногледачи и лекари", казва шефът на неврологичния център в клиниката Андреас Гончарек. "В момента не можем да удовлетворим потребностите."