Майка: Моите неблагодарни деца се отнасяха с мен като с таксиджия - затова започнах да ги таксувам

Майка сподели историята за пътуването с децата си и как те я третират като таксиметров шофьор:

"Родители с по-големи деца ме предупредиха: "Само изчакай – скоро ще бъдеш таксиметров шофьор за децата си."

Бяха прави. И това ме подлудява. Уикендите ми минават в съдийство на битки и шофиране.

Позволете ми да споделя само бегъл поглед от изминалия ми уикенд.

Децата ми станаха в 6:30 сутринта, въпреки че нямаха къде да бъдат до 10 сутринта. Исканията им започнаха веднага щом отвориха вратата на спалнята ни. 

Родители, можете да попълните празните места, но ето как преминаха 6:30 сутринта до 6:31 сутринта:

"Искам…"

"Просто…"

"Мога ли…"

"Къде е моят…"

Знам - това е животът, който избрахме като родители - но все пак. Забързано е.

Списъкът с искания беше безкраен, а моите указания и молби дори не бяха чути. 

Уикендите ни често прекарват в разместване на децата от едно занимание на парти на друго, докато слънцето залезе. Така че можете да си представите, че бях по-малко впечатлен от това, че когато помолих моите момчета да се облекат и подготвят за деня си, те избраха да се бият помежду си, да ни игнорират и да ни отговарят, когато знаехме колко часа трябва да тръгваме.

Това беше дори с добавеното време за купуване на кафе по пътя. Не прекарвам деня си в колата без първото кафе!

В този момент ми писна да ги гоня из къщата. Те са успели да свалят пижамите си, но само за да ги използват като оръжие, а не да влизат във външни дрехи. 

Докато гледам, часовникът тиктака и гневномерът ми кипи. 

Твърдо казвам: "Ще закъснеете за шах." 

Нищо. 

Крещя: "Трябва да си облечен и в колата преди 15 минути. Можеш ли да се облечеш, за да тръгваме?"

Хвърлих един поглед, но всички продължиха да се движат с ледено темпо. 

Знаех, че трябва да се направи нещо, затова се обадих на такси.

Не можах да го понеса. Извадих телефона си и отворих приложението. 

Не, исках да видя цената на пътуването, 14 долара в едната посока. 

Тогава започнах да пиша. 

"Дължите ми 28 долара за пътуване днес, защото бяхте груби и не ме слушахте." 

След това започнах да ги таксувам за всяко пътуване. 

Отидох до най-големия си син и с пара, която излизаше от ушите ми, му казах: "Няма да те закарам до шах, освен ако не подпишеш това."

След това бързо добавих: ""ърво го прочетете. Не трябва да подписвате нищо, което не сте прочели!"

Той изглеждаше объркан. 

Напомних му, че вече е закъснял и че няма да се кача в колата без подписан договор, за да свърша тези задължения, когато се прибере. 

Той подписа и тръгнахме. 

"Не съм роб"

Веднага щом влезе през вратата по-късно същия ден, му напомних за задълженията му. Той се бори с мен със зъби и нокти, прибирайки дрехите си. 

Изхвърляне на реплики като "Аз не съм роб", "Това е толкова скучно" и "Отнема цяла вечност".

Трудна връзка, хлапе! 

След като го научих как да окачва дрехи на закачалка, влезе в ритъм. Същото важи и за поставянето на дрехите на линия.

Той наряза зеленчуците за салата и обърна бургери на барбекюто, с надзора на съпруга ми, разбира се. 

Забелязах, че нещо се е променило в него. Той беше горд. Беше научил ново умение. Чувстваше се важен. Чувстваше се отговорен.

И се почувствах утвърдена. 

В края на деня, като родители, ние сме прославени шофьори на таксита. Но това не означава, че нашите деца могат да се измъкнат, ако са груби. Те не биха го направили на непознат, така че защо трябва да го правят на хората, които ги обичат? 

След този уикенд ще им дам четири звезди. По-важното е, че сега разбират ежедневните задачи, които върша за тях безплатно", пише New York Post.