Управляващият директор на Международния валутен фонд -
Кристалина Георгиева разговаря с Масуд Ахмед, президент на Центъра за глобално развитиe.
"Когато се вглеждаме в перспективите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази опасна дивергенция, за която аз и моите колеги от Фонда говорим, се задълбочава и се дължи на два фактора. Първият е силата на защитата срещу COVID. Вторият - с колко политическо пространство разполагате, за да стимулирате бизнеса и да подкрепите домакинствата, особено най-уязвимите. Така че развитите икономики и малък брой нововъзникващи пазарни икономики се справят сравнително по-добре. Наблюдаваме догонване на нивата отпреди COVID в доста държави. Но останалата част от света изостава все повече", казва
Кристалина Георгиева.
Защо това е опасно? Защото увеличава ограниченията за по-мощно възстановяване, увеличава смущенията във веригите за доставки и проблемите със способността за пътуване по света.
Второто ни притеснение, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се повишава. Нека бъдем много ясни - това не е универсално явление, но в доста страни, особено в САЩ, то е проблем. Тя се дължи на несъответствията между търсенето и предлагането, на натиска от промените на пазара на труда и на сътресенията, породени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската производителност на доста места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят как да направят това, но има два проблема. Първият е деликатното балансиране между Федералния резерв и другите централни банки, които са подложени на натиск да се борят с инфлацията и да поддържат възстановяването. Вторият проблем са страничните ефекти върху развиващите се пазари, които могат да добавят масло в огъня на дивергенцията, споделя Георгиева.
Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той нарасна драстично. Това не е изненадващо. От Втората световна война насам никога не сме виждали такъв ръст на дълговете. Ако вземем публичния и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256% от БВП. Дългът е особено тежък за страните с по-слаби фундаментални показатели на икономиките и по-високи нива на задлъжнялост. Това се отнася в особено голяма степен за страните с ниски доходи, но ако миналата година щяхте да ме чуете да говоря за страните с ниски доходи, тази година вече има и развиващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, трябва да признаем, че това е година, в която възстановяването вероятно ще продължи, но срещу по-силен насрещен вятър.