Коронавирусът върнал старото величие на Швеция
Швеция още не е изравнила кривата на коронавируса – по отношение на международното внимание, тя се е насочила решително към самия връх. Шведският модел за борба с коронавируса превърна страната в образец, около който се водят разгорещени спорове, пише авторитетният местен вестник Svenska Dagbladet в материал, представен от агенция "Фокус" .
"В момента медиите по целия свят обръщат безпрецедентно внимание на Швеция. Според Шведския институт, пресата никога по-рано не е обсъждала толкова много нашата страна“. Това заяви пред Svenska Dagbladet генералният директор на Шведския институт Мадлен Шостед. Нейната организация се занимава с изучаване на отношението към страната от медиите по целия свят.
Тази пролет, когато целият свят научи думата "карантина“ и повечето хора седят у дома, поведението на шведите стана гореща тема за чуждестранните журналисти.
Често ни сочат като лош пример. Шведският институт съобщава как отрицателно италианските вестници говорят за страната - думите на Стефан Льофвен, които той за пръв път изрече в интервю за Svenska Dagbladet, привлякоха огромно внимание. Той призна, че Швеция не е успяла да защити възрастните хора и че тя е слабо подготвена.
Но също така Швеция се превърна в модел за подражание в очите на онези, които сега мечтаят за нормален живот и смекчаване на ограниченията. Шведският институт отбелязва, че през последната седмица в пресата са започнали да се появяват други мнения: често възниква въпросът дали шведската стратегия ще се окаже по-разумна в дългосрочен план.
"Шведският експеримент може да бъде от значение за развиващите се икономики и развиващите се страни, които по една или друга причина нямат средства за всеобхватна карантина“, пише Лондонското училище по икономика в покана за онлайн семинар, който се проведе тази седмица.
Редица изследователи, предимно по един или друг начин, свързани със Скандинавия, обсъждаха уникалния път на Швеция и много говориха за потенциалните преимущества на шведския модел, който се основава повече на добрата воля, отколкото на принудата и чиито ограничения не отиват толкова далеч, колкото в много други страни.
Но не всички одобряват шведския модел за отговор на коронавируас. Питър Болдуин, американски професор по история, посочи, че Швеция противоречи на собствените си авторитарни традиции за борба с инфекциозни заболявания като холера и едра шарка. Разбира се, това беше много отдавна. Но през 80-те години, когато имаше огнище на СПИН, Швеция беше сред онези, които действаха най-твърдо. "И така, защо Швеция изведнъж стана либерална в разгара на най-лошата пандемия на века?“ - зададе Балдуин въпрос по време на семинара.
Разбира се, той не отговори на този въпрос, но посочи, че Швеция, изоставяйки идеята за карантина, попадна в "необичайната“ компания на държави като Исландия и Холандия - както и Туркменистан, Никарагуа, Беларус и Бразилия.
Фактът, че светът не е постигнал консенсус по отношение на шведския модел, не намалява вниманието към него. Интересът само се увеличи, когато американският президент Доналд Тръмп започна да го атакува. Именно необичайният и противоречив шведски отговор на коронавируса прави Швеция толкова интересна, че Шведският институт трудно може да се справи с изобилието от информация.
Ситуацията донякъде напомня дните на миналото ни величие. Първите години на Олоф Палме като министър-председател в края на 60-те и началото на 70-те години следват икономически рекордни години. Швеция беше една от най-богатите страни в света с високи данъци и бързо разпространяващо се всеобщо благосъстояние.
Не стихваха обаче и споровете, защото шведите имаха специална външнополитическа линия, която привлече вниманието и предизвика възхищение - както и ожесточена критика. Швеция беше известна, всички говориха за това, а социалдемократите наричат това време нашия златен век.
Швеция никога повече не се приближи до такъв статус, въпреки че именно социалдемократите се стремяха силно към това. Особено Стефан Льовен, който дори стартира няколко проекта под различни етикети като "Шведското обещание“ (шведската версия на "Американската мечта“) и "Универсален ръкостискане“. Не забравяйте феминистката външна политика на Марго Валстрьом.
Част от това срещна световна реакция, но нито един проект не успя да постигне това, което коронавирусът успя само за няколко месеца. Благодарение на него очите на целия свят отново са приковани към Швеция.
Надеждата за новото величие на Швеция не се подхранва само от социалдемократите. По време на предизборната кампания през 2010 г. умереният премиер Фредрик Райнфелд, който с удоволствие флиртуваше с привърженици на превъзходството на шведската обществена идея, въведе концепцията за "Швеция – страна-флагман“. В резултат на това новите умерени дори започнаха говорят, че искат да възстановят Швеция до предишното й величие.
През последните години Швеция бе подложена на международен контрол във връзка с критиките на миграционната си политика. Според Шведския институт дори изявлението на Доналд Тръмп за случилото се "снощи в Швеция“ през 2017 г. не е привлякло толкова много внимание в традиционните медии, колкото сега коронавирусната криза.
В САЩ говорят за идеята за американска изключителност, в духа на която се твърди, че САЩ са по-добри от останалите страни или, във всеки случай, различни от другите. В Швеция също понякога имаме това усещане, че сме избрани и кризата с коронавируса напълно неочаквано превърна Швеция в страна-образец, която всички гледат - някой с надежда, някой с ужас.