Кондолиса Райс и Робърт Гейтс: Времето не работи в полза на Украйна

Що се отнася до войната в Украйна, единственото нещо, което е сигурно в момента, е, че боевете и разрушенията ще продължат, пишат bившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс (2005-2009 г.) и бившият ръководител на Пентагона Робърт Гейтс (2006-2011 г.) в съвместна статия за The Washington Post, представена без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Владимир Путин остава напълно отдаден на връщането на цяла Украйна под контрола на Русия или — ако не успее — да я унищожи като жизнеспособна държава. Той вярва, че неговата историческа съдба - неговата месианска мисия - е да възстанови Руската империя и, както Збигнев Бжежински отбеляза преди години, не може да има Руска империя без Украйна.

И двамата сме имали работа с Путин в редица случаи и сме убедени, че той вярва, че времето е на негова страна: че може да измори украинците и че единството и подкрепата на САЩ и Европа за Украйна в крайна сметка ще се разпаднат и разрушат. Разбира се, руската икономика и хората ще страдат, докато войната продължава, но руснаците са издържали много по-тежки времена.

За Путин поражението не е опция. Той не може да отстъпи на Украйна четирите източни провинции, които е обявил за част от Русия. Ако не може да постигне военен успех през тази година, той трябва да запази контрола върху позициите в Източна и Южна Украйна, които осигуряват бъдещи отправни точки за подновяване на офанзивите за превземане на останалата част от черноморското крайбрежие на Украйна, контрол над целия регион на Донбас и след това да се придвижи на запад. Осем години разделиха завземането на Крим от Русия и нейната инвазия преди почти година. Разчитайте на Путин да бъде търпелив, за да постигне съдбата си.

Междувременно, въпреки че отговорът на Украйна на инвазията беше героичен и нейните военни се представиха блестящо, икономиката на страната е в хаос, милиони хора избягаха, инфраструктурата й е унищожена и голяма част от нейните минерални богатства, промишлен капацитет и значителни земеделските земи са под руски контрол. Военният капацитет и икономиката на Украйна сега зависят почти изцяло от спасителните линии от Запада - предимно от Съединените щати. При отсъствието на нов голям украински пробив и успех срещу руските сили, натискът на Запада върху Украйна да преговаря за прекратяване на огъня ще нараства с изминаването на месеците на военна безизходица. При настоящите обстоятелства всяко договорено прекратяване на огъня би оставило руските сили в силна позиция да възобновят нахлуването си, когато са готови. Това е неприемливо.

Единственият начин да се избегне подобен сценарий е Съединените щати и техните съюзници спешно да осигурят на Украйна драстично увеличение на военните доставки и капацитет - достатъчно, за да възпре подновена руска офанзива и да даде възможност на Украйна да отблъсне руските сили на изток и юг. Конгресът е предоставил достатъчно пари, за да плати за такова подсилване; това, което е необходимо сега, са решенията на Съединените щати и техните съюзници да предоставят на украинците допълнителното военно оборудване, от което се нуждаят - преди всичко мобилна броня. Споразумението на САЩ от четвъртък за предоставяне на бойни превозни средства Bradley е похвално, макар и закъсняло. Тъй като има сериозни логистични предизвикателства, свързани с изпращането на американски тежки танкове Abrams, Германия и други съюзници трябва да задоволят тази нужда. Членовете на НАТО също трябва да осигурят на украинците ракети с по-голям обсег, модерни дронове, значителни запаси от боеприпаси (включително артилерийски снаряди), повече възможности за разузнаване и наблюдение и друго оборудване. Тези способности са необходими в рамките на седмици, а не на месеци.

Все по-често членове на Конгреса и други в нашия публичен дискурс питат: "Защо трябва да ни интересува? Това не е нашата битка." Но Съединените щати научиха по трудния начин - през 1914, 1941 и 2001 г. - че непровокираната агресия и атаките срещу върховенството на закона и международния ред не могат да бъдат игнорирани. В крайна сметка сигурността ни беше застрашена и бяхме въвлечени в конфликт. Този път световните икономики – включително и нашата – вече виждат инфлационния ефект и забавянето на растежа, причинени от целенасочената агресия на Путин. По-добре е да го спрем сега, преди да се поиска повече от САЩ и НАТО като цяло. Ние имаме решителен партньор в Украйна, който е готов да понесе последствията от войната, така че да не се налага да го правим сами в бъдеще.

Речта на президента Володимир Зеленски пред Конгреса миналия месец ни напомни молбата на Уинстън Чърчил през февруари 1941 г.: "Дайте ни инструментите и ние ще свършим работата“. Ние сме съгласни с решимостта на администрацията на Байдън да избягва пряка конфронтация с Русия. Един набрал самочувствие Путин обаче може да не ни даде този избор. Начинът да се избегне конфронтация с Русия в бъдеще е да се помогне на Украйна да отблъсне нашественика сега. Това е урокът от историята, който трябва да ни води, и той придава спешност на действията, които трябва да бъдат предприети — преди да е станало твърде късно.