
ЗАРЕЖДАНЕ...
Кои са основните симптоми на хронично бъбречно заболяване? | ||||||
| ||||||
- Целта е да се подобри информираността относно превантивното поведение, рисковите фактори и начина на живот с бъбречно заболяване, казва доц. Даниела Петрова, част от екипа на Клиника по нефрология на ВМА. Какво е хронично бъбречно заболяване? Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) представлява глобален здравен проблем, чиято честота нараства значително в световен мащаб. То се определя като трайно увреждане на бъбречната функция и/или структура с давност над 3 месеца. Установява се при хора от всички възрастови групи, но честотата започва да нараства значително след 45 годишна възраст. Според последни проучвания засяга над 10% от населението по света. За съжаление България е на едно от водещите места по смъртност, вследствие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), като жените са засегнати малко по–често от мъжете. Основните насоки за бъбречно увреждане включват: намаляване скоростта на гломерулна филтрация eGFR ≤60 ml/min/1.73 m2, наличие на албуминурия >30 mg/24 ч., промени в уринния седимент и нарушения в електролитния баланс, структурни промени, установени с образни методи, наличие на хистологични изменения, анамнеза за бъбречна трансплантация. Според степента на гломерулна филтрация (eGFR) ХБЗ се разделя на пет стадия (G1-G5), а според отношението албумин/креатинин (ACR) – на три категории (А1-А3). Кои са основните причини за ХБЗ? Захарният диабет и артериална хипертония са сред най-честите причини за развитие на хронично бъбречно заболяване, следвани от хроничните гломерулонефрити, хроничните пиелонефрити, системните автоимунни заболявания, бъбречно-каменната болест и вродените аномалии на отделителната система. Други рискови фактори са: сърдечните заболявания, затлъстяването, тютюнопушенето, фамилната обремененост и напредналата възраст. Кои са основните симптоми на хронично бъбречно заболяване? Признаците и симптомите на хронично бъбречно заболяване се развиват с течение на времето, ако бъбречното увреждане прогресира бавно. Те често са неспецифични. Симптоми на нарушена бъбречна функция са: обща отпадналост, често уриниране с парене и болка при уриниране, отделяне на мътна или пенеста урина, промени в обема на отделената урина, никтурия, поява на отоци по клепачите и долните крайници, суха и сърбяща кожа, метален вкус в устата, загуба на апетит, проблеми със съня, задух, гадене и повръщане, мускулни крампи, артериална хипертония, която е трудно да бъде контролирана Защо ХБЗ често е безсимптомно? Бъбреци са в състояние да компенсират загубената функция безсимптомно, докато не настъпи необратимо увреждане. Поради това, при голяма част от хората с хронично бъбречно заболяване дълго липсват симптоми и то се открива случайно при провеждане на изследвания по друг повод. Последствията и усложненията от него могат да засегнат множество други органи и системи. Как се диагностицира ХБЗ? Диагностицирането и лечението на пациентите с ХБЗ са комплексни. Те се осъществяват от нефролог, в колаборация с други специалисти като-ендокринолози, кардиолози, уролози и не на последно място с участието на самия пациент. Основните лабораторни изследвания при съмнение за ХБЗ са: Изследване на урина: общо химично изследване със седимент, урокултура, микроалбуминурия и количество белтък в 24-часова урината, изследване на серумен креатинин, урея, пикочна киселина, електролити-калий, натрий, калций и фосфор, Пълна кръвна картина. Важно е да се изчисли креатининивия клирънс, който дава възможност да се определи стадия на заболяването. Необходимо е да се проведът и образи изследвания като: диагностичен ултразвук на бъбреци, пикочен мехур и простата, при необходимост от допълнително уточняване скенер и/или ЯМР. Активното търсене и лечение на потенциално обратимите рискови фактори и заболявания, водещи до бъбречно увреждане е от голямо значение при пациентите с ХБЗ. Особено внимание е необходимо да се насочи към пациентите със захарен диабет и артериална хипертония свързани с висок риск от развитие на ХБЗ. Диагностицирането на ХБЗ в ранен стадий дава възможност за започване на лечение, добър контрол на усложненията и забавяне на прогресията му, което осигурява добро качество на живот с годините. За съжаление, установяването на заболяването в напреднал стадий е свързано с бързо влошаване на бъбречната функция, достигане до терминална бъбречна недостатъчност и нужда от започване на диализно лечение и/или необходимост от осъществяване на бъбречна трансплантация, казва още доц. Петрова. |
тел.: 0886 49 49 24
novini@burgas24.bg