Какво даде ЕС на България и на останалите страни от Източна Европа

Според изданието Süddeutsche Zeitung политическата равносметка е твърде потискаща. "Техните правителства, почти без изключение, поддържат куха националистическа реторика, в по-голяма или по-малка степен се стремят да отменят свободата на печата, да подкопаят устоите на правовата държава, да регламентират всичко в обществото, а и отказват да си сътрудничат с останалите европейци, когато не виждат възможност да прелеят пари от ЕС в собствените си каси". 

В икономическо отношение обаче бившите страни от Източния блок просперират, констатира на свой ред Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ). Изданието твърди, че никой друг регион в Европа не е преживял по-дълбоки промени от Източна и Югоизточна Европа и дава за пример Полша, където доходите на глава от населението са се увеличили петорно от 1990 година насам. Словакия, Естония и Литва междувременно достигат 80% от благосъстоянието в Европа, а Чехия и Словения - дори 90%.

"Единствените изоставащи са онези, които се присъединиха по-късно към ЕС - България, Румъния и Хърватия. Но дори и те днес стоят по-добре, отколкото източноевропейските държави, които не членуват в Общността". По-нататък вестникът констатира, че парите все пак не са единственият значим фактор и посочва, че хората имат и друго мерило за благоденствие - образование, здравеопазване, здравословна храна, чиста околна среда. 

Източноевропейските страни постигнаха голям напредък, но с цената на големи жертви от страна на местните хора, посочва FAZ. Изданието споменава в тази връзка политическата и икономическа несигурност по време на прехода от планова икономика към пазарна, закриването и приватизирането на държавната собственост, заливането на източноевропейските пазари със западни стоки, както и появата на редица икономически авантюристи и съмнителни инвеститори. 

Затова Süddeutsche Zeitung алармира: "Нека този път не питаме какво допринесоха източните страни членки на ЕС за демокрацията в Общността, а обратно - какво ЕС им донесе на тях самите".

Свободата на придвижване е действително голяма ценност, но тя донесе най-вече ползи на Запада, а на Изтока по-скоро му навреди. Хиляди лекари напуснаха България и Румъния, което помогна да се смекчи недостигът на медици на Запад. Не бива да виним тези хора, че търсят по-добър живот за себе си и своите семейства, но сега те липсват там, където едно време са получили своето университетско образование. А тяхната липса на свой ред принуждава други хора да мигрират. България днес има милион и половина жители по-малко, отколкото през 1989, а Румъния - почти четири милиона по-малко. И това са все дейни, добре образовани хора.

Друг проблем на хората в Източна Европа според FAZ е "убеждението на мнозина, че Брюксел, или най-общо казано Западът, нито ги взема на сериозно, нито ги разбира - например относно бежанската политика или в отношението им към Русия.

"Тъкмо това недоволство обяснява донякъде и успеха на популистките и евроскептични течения във Варшава, Будапеща и други места. 30 години след падането на Стената сме принудени трезво да отчетем, че икономическата интеграция невинаги вървеше ръка за ръка с политико-идеологическа", пише в FAZ.