Историята на тайнствените надгробни камъни в Босна и Херцеговина
Наричани stećci или на български "стечки" тези монолитни надгробни плочи са едни от най-разпознаваемите и енигматични забележителности на Босна и Херцеговина.
Около 60 000 от тези средновековни каменни паметници са разпръснати из провинцията на страната, като малък брой са открити и в съседни Хърватия, Сърбия и Черна гора. Обикновено са групирани в некрополи. Изникващи от зеленината на босненските хълмове и ливади, техните ярко изобразени дизайни озадачават историци и пътешественици от векове, но продължават да служат като символ на национална гордост и идентичност сред мултиетническото население на страната, предаде BBC.
Стечите датират от 12-ти до 16-ти век и подобно на надгробните плочи на доста места по света, понякога са украсени с религиозни кръстове и розети. Други показват оръжия, които показват социалния статус и занаят на починалия. Сцени на лов на елени, рицарски дуели и кръгови групови от погребални танци разкриват битието в средновековна Босна.
Някои стечи имат надписи на кирилица, съдържащи информация за починалия, както и философски мисли, като епитафията на Viganj Milošević , която гласи: "Някога бях като теб и ти ще бъдеш като мен". Тези надписи разкриват красноречиви подробности за нивото на грамотност по това време.
Думата stećci (която е множествено число на stećak ) идва от глагола stajati , което означава "да стоя", тъй като тяхната цел е била да стоят над гроба на починалия и да го идентифицират. Поради тяхното историческо и културно значение, стечките са вписани в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство заради тяхната "изключителна универсална стойност".
Според директора на Историческия музей на Босна и Херцеговина, Елма Хашимбегович, един от най-интересните аспекти на стечките е как те представят "преплитането на различни влияния – източно и западно, средиземноморско, византийско и централноевропейско, католическо и православно, влиянието на латинския и кирилицата".
През цялата история територията на днешна Босна и Херцеговина е била място за среща на различни култури и религии. Православната, католическата и босненската църква (средновековна църква, съществувала между 12-ти и 15-ти век) са съществували едновременно в Босна и много учени са съгласни, че стечките са били използвани от последователи и на трите религиозни групи, базирани на източноправославната заради кръстовете и розетите, открити върху тях, вдъхновените от Запада мотиви на щит с меч и някои надписи, превеждащи се като "(човек) с истинска римска вяра" или "роб на Бога".
Някои експерти смятат, че стечките са създадени от богомилите. По-малко популярна теория пък ги свързва с власите, номадско население, живяло по това време на Балканите. Интересното е, че откакто антрополозите започват да изучават стечките в края на 19-и век, сърбите, хърватите и бошнаците (трите етнически групи, които съставляват по-голямата част от Босна и Херцеговина днес) се опитват да претендират за собственост над монолитите.
Хашимбегович описа това като типично за исторически "разделените общества" като тези в Босна и Херцеговина, които, казва тя, "гледат на културата и културно-историческото наследство през призмата на националната политика и идентичност". Но тъй като много стечки са били пренебрегвани през годините, Хашимбегович има послание към политическите лидери: "Нека си присвоят стечките, но нека се грижат и за това световно наследство".
Велизара Ангелова