Хърватското правителство реши да възобнови преговорите за реализация на проекта за строителство на „Дружба-Адрия", който бе погребан от самото него преди три години заради яростните протести на еколозите, пише "РБК Дейли". Хърватският премиер Ино Санадер обяви в понеделник плановете да се върне към забравения проект, пише хърватската преса.

Експерти се съмняват, че след толкова много време Русия ще се заинтересува от петролопровода. Те смятат, че на южното направление вече е направен избор в полза на Бургас-Александруполис, който ще позволи на руските компании да не зависят от амбициите на страните от бившия соцлагер. За интеграцията на петролопроводите „Дружба" /Русия/ и „Адрия" /Хърватия/ се заговори още през 2000 г. Инициатори бяха компаниите ТНК и „Юкос", след това към тях се присъедини и „Транснефт".

Проектът предвиждаше да се свърже южната отсечка на петролопровода „Дружба" /преминава през територията на Русия, Беларус, Украйна, Словакия и Унгария/ с тръбопровода „Адрия", продължен до хърватското пристанище Омишал. Износът на петрол по тръбата към 2010 г. трябваше да нарасне до 15 милиона тона от 5 милиона тона през 2003 г.

През декември 2002 г. бе подписано междуправителствено споразумение в подкрепа на проекта за интеграция на петролопроводите между страните-участнички - Русия, Украйна, Беларус, Унгария, Словакия и Хърватия. Участници в проекта - „Транснефт" /общ оператор на проекта, Русия/, „Гомелтранснефт Дружба" /Беларус/, МОЛ /Унгария/, „Транспетрол" /Словакия/, „Укртранснефт" /Украйна/ и JANAF /Хърватия/.

Постоянните разногласия между страните по споразумението поставиха под заплаха строителството на обекта. Окончателно проектът бе „погребан" от хърватското правителство под натиска на еколозите, които се страхуваха за сигурността на хърватското крайбрежие на Адриатика и развитието на туризма. След три години на фона на ръста на цените на енергоносителите, опасността от криза с горивата в страната хърватското ръководство промени мнението си за петролопровода „Дружба-Адрия".

Премиерът на страната Иво Санадер обяви за готовността да се върне към преговори в началото на седмицата, предават местните медии. Трябва да кажем, че през последно време Хърватия активно се стреми да укрепи позициите си на световния петролен и газов пазар. Наскоро тя потвърди своята готовност да се присъедини към „Южен поток".

Анализаторите се съмняват, че проектът „Дружба-Адрия" днес съответства на руските интереси. Според президента на Центъра за политическа конюнктура Константин Симонов, ако през 2000 г. руските петролни компании активно лобираха прокарването на проекта, който би им позволил да излязат на Средиземно море, то сега ситуацията коренно се е променила.

„Колкото по-малко петрол нашите компании експортират през територията на страните от бившия соцлагер, чиито амбиции постоянно растат, толкова по-свободни те ще се чувстват на международните пазари", отбелязва експертът. По неговите думи, Русия сега има перспективен проект за петролопровод в южния регион - Бургас-Александруполис.

С него е съгласен и анализаторът на „Rus¬Energy" Игор Ивахненко. „Сега Русия се е концентрирала на балканското направление. Освен това добивът на петрол пада, той не е чак толкова много, за да се поставя задача за реализирането на два проекта едновременно", заяви Ивахненко. По думите му, Русия, вероятно, ще подкрепи петролопровода „Дружба-Адрия", но никакви реални действия от нейна страна няма да последват.

Наталия Милчакова от ФК „Откритие" също отбеляза неактуалността на „Дружба-Адрия", тъй като „в този район има най-малко три алтернативни проекта, които са по-интересни за нашите компании". Тя смята, че „Транснефт", като един от участниците в споразумението, в този случай ще съсредоточи върху другите свои направления. С представители на компанията „Транснефт" вчера не успяхме да се свържем.

Източник: today.bg