Европейският съюз е поставен пред голямо изпитание заради пандемията от коронавирус
След мигрантската криза, пандемията от новия коронавирус подлага на тежко изпитание единството на Европейския съюз, като южните му страни критикуват егоизма на северните, който според тях е опасен за бъдещето на Европа.
27-те са изправени пред безпрецедентна санитарна криза, която по всяка вероятност ще постави икономиката на ЕС на колене, но не успяват да се договорят за силен общ финансов отговор.
"Атмосферата, която изглежда цари между държавните и правителствени ръководители, и липсата на европейска солидарност изправят Европейския съюз пред смъртоносна заплаха", предупреди бившият председател на Европейската комисия Жак Делор.
Този 94-годишен бивш френски министър на икономиката, който ръководеше изпълнителния орган на ЕС от 1985 до 1995 г., наруши мълчанието си, за да отправи предупреждение: "Микробът се е завърнал."
Както по време на кризата с държавните дългове в еврозоната, която тръгна през 2010 г. вследствие на финансовата криза от 2008 г., отново се появява стар разрив между северните страни като Германия и Нидерландия със стабилни държавни финанси и южните като Италия, Испания и дори Франция, които са обвинявани в бюджетна разпуснатост.
Италианският премиер Джузепе Конте, чиято страна е най-засегнатата в света по брой починали - 9134 души, (вече 10 023 към вечерта на 28 март - б.р.), призова ЕС "да не прави трагични грешки". В противен случай "има риск цялата европейска конструкция да загуби смисъла на съществуването си", каза той в днешния брой на италианския вестник "Соле вентикуатро оре", цитиран от БТА.
Това безпокойство се споделя от френския президент Еманюел Макрон. "Няма да преодолеем тази криза без силна европейска солидарност на санитарно и бюджетно ниво", предупреди той в интервю за италиански вестници снощи.
"Дали ЕС и еврозоната се свеждат до парична институция и набор от гъвкави правила, които позволяват на всяка държава да действа самостоятелно? Или действаме заедно за финансирането на разходите си, на нуждите си в тази животоопасна криза?", запита Еманюел Макрон.
Италия, Испания и Франция, както и шест други страни от еврозоната призоваха тази седмица за общ дългов инструмент за набиране на средства на пазарите в полза на всички страни членки.
"Домът гори"
Съвместяването на дълговете на европейските страни е нещо, за което отдавна настояват силно задлъжнелите южноевропейски страни като Италия, но то се отхвърля от северните страни.
За страни с изтощени финанси е по-трудно да получават заеми от финансовите пазари, тъй като разтревожените от платежоспособността им инвеститори настояват за по-високи лихвени проценти, за да им отпуснат кредити.
Германският канцлер Ангела Меркел и холандският премиер Марк Рюте обаче засега не искат и дума да става за такова нещо.
Тези двама лидери ще трябва да се отчетат за поетите по време на кризата ангажименти пред парламентите си и се опасяват, че подобна солидарност с южните страни ще е от полза за популистките партии, които са във възход в техните две държави.
Те проповядват използване на спасителния фонд на еврозоната (Европейски механизъм за стабилност), който може да отпусне кредитна линия на държавите в затруднение.
Италия, която е най-задлъжнялата страна в еврозоната (130 процента от БВП) след Гърция, обаче е против, защото заемите от този европейски фонд обикновено са обвързани със строги условия. Тя освен това се бои, че това може да изпрати отрицателен сигнал към пазарите, като създаде впечатлението, че страната е в режим на подпомагане.
Бившият германски министър на външните работи и на икономиката, социалдемократът Зигмар Габриел изрази безпокойство, че Европа може да се разпадне.
"Ако сега не сме готови да споделим богатството си, не знам какво ще стане с тази Европа", каза той в интервю за "Билд", най-четеният вестник в Германия.
А управителят на холандската централна банка Клаас Кнот се обърна към Марк Рюте със следните думи: "Домът гори. Сега всички усилия трябва да се насочат към потушаването на пожара."