© Impact Press Group

Откак сме станали членки на Евросъюза през 2007 г., за улова на най-ценната риба получаваме само тесли. Може ли 6 страни да ползват благата на Черно море, а само две постоянно да са в режим на ограничения и санкции? Имало свръхулов, уж така се пазят природата и самият калкан - от изчезване.

И това става няма и два месеца откак Черно море изобщо влезе в "Общата политика по рибарство" на Евросъюза. До септември евробюрократите гледаха скептично на стратегии, свързани с Черно море, защото само 2 от страните около него са членки на ЕС.

Благодарение на евродепутатката Илиана Йотова беше изготвен доклад и Европа прие, че Черно море ще влиза в нейните политики. Това решение е генерално важно, защото тепърва ще се мисли и говори за сериозен анализ колко риба има в Черно море, кой колко да лови, как да се опазват изчезващите популации, кой улов да се стимулира. Тепърва ще се обсъжда колко и какви пари да се отпускат за екология и рибарство. Но това е в бъдеще време.

Рязането на квоти за калкан е чиновническа псевдоекологична идея като всяко нещо, измислено на бюро. Ограничението за едни е гювеч за други. Комшиите в Турция ловят ли, ловят калкан десеторно и двайсеторно повече от Румъния и България, взети заедно.

Войната за калкана не е от вчера. Още преди 15-17 години тъжни турски рибари чакаха да бъдат глобени в пристанището на Варна с гемиите си.

Калканът е основен деликатес за Турция и там наистина се търгува с тази риба в огромни количества. Освен това черноморският дънен обитател от така наречения ендемичен вид (местен) е несравнимо по-вкусен от всичките си други събратя по морета и океани. Могат да го потвърдят хората, хапвали калкан в САЩ, Канада или Европа например.

Турция не е член на Европейския съюз, че да я ловят неговите забрани. И изобщо не й пука дали ще изчезне популацията на калкан.

Въпреки че от години рибарите се оплакват, че риба няма в Черно море и че намалява, въпреки замърсяванията и особеностите на най-затвореното море на света, риба има.

Всички знаят как румънците пазят териториалните си води именно от риболовни кораби - Христо Спасов-Майната беше арестуван през март с 300 калкана на борда. Рибарят беше държан арестуван на кораба си, а самият съд още е в депото на граничната полиция в Констанца.

Украинците пък охраняват пасажите от акула направо с военни кораби. Който посмее да лови в техни териториални води, веднага бива арестуван и съден. Нищо чудно - засегнати са икономически интереси, покровителствани от държавата.

У нас държавата не гледа на рибата и аквакултурите сериозно като на производство на полезна храна. Контролните органи внимават само да спазват чинно забраните на Евросъюза. Но политика за подкрепа на рибарството няма. На министър Найденов хич не му се говори, когато лели на рибния пазар във Варна го питат защо скумрията и сафридът минават по цена свинското.

За да стигнат до мястото, където има риба, корабите трябва да изгорят гориво, колкото да изхраниш сто прасета. Заради високата цена българите не ядат морски дарове често, въпреки че са радикално полезни за здравето и вкусни. Където по света се яде много риба, няма диабет, сърдечни болести, артрити, наднормено тегло.

Най-голямото постижение на аквакултурите у нас са мидените ферми. Голямата реклама е, че те хем чистят морето, хем хранят.

Мащабите на тези начинания са смехотворни в сравнение с възможностите и с европейския и световният опит за отглеждане на най-различни видове риба, скариди, морски дарове.

Източник: в. "24 часа"