ЕС върви към рецесия

Еврозоната почти сигурно навлиза в рецесия, тъй като проучванията показват задълбочаване на кризата с разходите за живот и мрачни перспективи, които карат потребителите да не правят разходи, пише агенция Ройтерс, цитирана от БГНЕС.

Макар че според проучванията се наблюдава известно отслабване на ценовия натиск, той остава висок и Европейската централна банка е под натиск, тъй като инфлацията е над четири пъти по-висока от целевата ѝ стойност от 2%, достигайки рекордните 9,1% през миналия месец.

Тя е изправена пред перспективата да повиши агресивно лихвените проценти, точно когато икономиката навлиза в спад.

Повишаването на разходите по заемите би увеличило още повече неволите на задлъжнелите потребители, но въпреки това в анкета на Ройтерс от миналата седмица почти половината от анкетираните икономисти заявиха, че очакват безпрецедентно повишение на лихвените проценти от страна на ЕЦБ със 75 базисни пункта тази седмица, а почти толкова прогнозират повишение с 50 базисни пункта.

Въпреки тези очаквания еврото спадна под 99 щатски цента за първи път от 20 години насам, след като Русия заяви, че доставките на газ по основния ѝ газопровод за Европа ще останат затворени за неопределено време.

Цените на природния газ на континента се повишиха с 30%, което породи опасения за недостиг и засили очакванията за рецесия и тежка зима, тъй като предприятията и домакинствата са засегнати от високите цени на енергията.

Окончателният съставен индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global, който се разглежда като показател за състоянието на икономиката, спадна до 18-месечно дъно от 48,9 пункта през август спрямо 49,9 пункта през юли, което е под предварителната оценка от 49,2 пункта. Всичко под 50 означава свиване.

"Проучванията на PMI сигнализират, че еврозоната навлиза в рецесия по-рано, отколкото смятахме досега, начело с най-голямата си икономика Германия, и сега виждаме, че еврозоната се "радва" на по-дълга, тримесечна рецесия", заяви Питър Шафрик от Royal Bank of Canada.

"Преразглеждането се дължи главно на развитието на цените на енергията, които дори след отстъплението си през последните дни остават високи и което означава, че въздействието върху разходите на домакинствата ще бъде по-голямо, отколкото очаквахме досега."