Дъглас МакГрегър: Стратегията на Зеленски води Украйна към "катастрофа"

В края на 1942 г., когато Вермахтът не можеше да напредне повече на изток, Хитлер превключва германските сухопътни сили от стратегия, "ориентирана към разгром на вражеските сили“, към стратегия "задържане на позициите“. Хитлер изисква от армиите му да защитават огромни, до голяма степен пусти и безполезни участъци от съветската територия, пише за списание The American Conservative пенсионираният полковник от армията на САЩ Дъглас Макрегър в своя анализ на досегашните събития във войната в Украйна, предаден без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

"Задържането на позициите“ не само ограбва германската армия от способността й да упражнява оперативна дискретност и, преди всичко, да надхитря бавния, методичен съветски противник; задържането на позициите също тласка немската логистика до точката на пречупване. Когато задържането на позиции беше съчетано с безкрайни контраатаки за отвоюване на безполезни територии, Вермахтът беше осъден на бавно, смазващо унищожение.

Украинският президент Владимир Зеленски (вероятно по съвета на своите военни съветници от САЩ и Великобритания) също прие стратегия за задържане на позициите в Източна Украйна. Украинските сили се обездвижиха в градските райони и подготвиха защита. В резултат на това украинската армия превърна градските центрове в укрепления за това, което се превърна в "последният им бой“. Разумните изтегляния от градове като Мариупол, които можеха да спасят много от най-добрите украински войски, бяха забранени. Руските въоръжени сили отговориха чрез методично изолиране и бомбардировка на защитниците, оставени без възможност нито за бягство, нито за спасение от други украински сили.

Решителността на Москва да унищожи украинските бойци с най-малко руски жертви надделя. Украинските загуби винаги са били по-големи от докладваните от момента, в който руските войски преминаха в Източна Украйна, но сега, в резултат на скорошния провал на украинските контраатаки в района на Херсон, те достигнаха ужасяващи нива, които е невъзможно да се скрият. Броят на жертвите достига 20 000 убити или ранени на месец.

Въпреки добавянето на 126 гаубици, 800 000 артилерийски снаряда и HIMARS (реактивна артилерия на САЩ), месеците упорити битки подкопават основите на сухопътната сила на Украйна. Пред лицето на тази катастрофа Зеленски продължава да нарежда контраатаки, за да си върне територията, като средство да демонстрира, че стратегическата позиция на Украйна спрямо Русия не е толкова безнадеждна, колкото изглежда.

Неотдавнашното украинско настъпление към град Изюм, връзката между Донбас и Харков, изглеждаше като подарък за Киев. Спътниците на САЩ несъмнено предоставиха на украинците картина в реално време на района, показваща, че руските сили западно от Изюм наброяват по-малко от 2000 души лека пехота (еквивалент на паравоенна полиция, напр. SWAT и въздушно-десантните войски).

Руското командване избра да изтегли малката си сила от района, който е приблизително 1% от бившата украинска територия, която в момента е под руски контрол. Въпреки това, цената за пропагандната победа на Киев беше висока – в зависимост от източника, около 5 000 до 10 000 украински войници бяха убити или ранени в равната, открита зона, която руската артилерия, ракети и въздушни удари превърнаха в поле за убийство.

Като се има предвид неспособността на Вашингтон да сложи край на войната в Украйна с поражение на руската армия, изглежда сигурно, че Вашингтон вместо това ще се опита да превърне руините на украинската държава в отворена рана за Русия, която никога няма да заздравее. От самото начало проблемът с този подход беше, че Русия винаги имаше ресурсите да ескалира драстично сраженията и да прекрати боевете в Украйна при много сурови условия. Ескалацията е в ход.

В публично изявление, което не трябва да учудва никого, президентът Путин обяви частичната мобилизация на 300 000 резервисти. Много от тези мъже ще заменят редовните сили на руската армия в други части на Русия и ще ги освободят за операции в Украйна. Други резервисти ще увеличат руските части, които вече са ангажирани в Източна Украйна.

                                                                                      ***

Вашингтон винаги е приемал погрешно готовността на Путин да преговаря и да ограничи обхвата и разрушителността на кампанията в Украйна като доказателство за слабост, когато бе ясно, че целите на Путин винаги са били ограничени до елиминирането на заплахата от НАТО за Русия в Източна Украйна. Стратегията на Вашингтон да използва конфликта, за да продаде изтребители F-35 на Германия – заедно с голям брой ракети, ракети и радари на съюзническите правителства от Централна и Източна Европа – сега има обратен ефект.

Отбранителната институция има дълга история на успех в успокояването на американските избиратели с безсмислени клишета. Тъй като условията в Източна Украйна се развиват благоприятно за Москва и позицията на Русия в света става все по-силна, Вашингтон е изправен пред ужасен избор: да говори за успешното "деградиране на руската мощ“ в Украйна и да намали помощта си... или да рискува регионална война с Русия, която ще погълне Европа.

В Европа обаче войната на Вашингтон с Москва е нещо повече от неприятна тема. Икономиката на Германия е на ръба на колапса. Германските индустрии и домакинства изпитват недостиг на енергия, която поскъпва с всяка изминала седмица. Американските инвеститори са загрижени, тъй като историческите данни показват, че икономическото представяне на Германия често е предвестник на трудни икономически времена в САЩ.

По-важното е, че социалната кохезия в европейските държави, особено във Франция и Германия, е крехка. Съобщава се, че полицията в Берлин изготвя планове за действие при извънредни ситуации, за да се справи с бунтовете и грабежите през зимните месеци, ако енергийната мрежа на "мултикултурния“ град се срине. Недоволството расте, което прави твърде правдоподобно твърдението, че правителствата в Германия, Франция и Великобритания вероятно ще последват пътя на колегите си в Стокхолм и Рим, които загубиха или ще загубят властта от дясноцентристки коалиции.

Към днешна дата Киев продължава да провокира Москва, като насочва последните резерви на Украйна от жива сила към руската отбрана. Президентът Байдън настоява, че Вашингтон ще подкрепя Украйна "колкото е необходимо“. Но ако Вашингтон продължи да източва американския стратегически петролен резерв и да изпраща американски военни запаси в Украйна, способността за защита и снабдяване на Съединените щати ще влезе в противоречие с подкрепата за Украйна.

Русия вече контролира територия, която произвежда 95 процента от украинския БВП. Няма нужда да натиска по-на запад. Към момента на писане на статията изглежда сигурно, че Москва ще приключи работата си в Донбас, след което ще насочи вниманието си към превземането на Одеса, руски град, в който украинските сили извършиха ужасни зверства срещу руски граждани през 2014 г.

Москва не бърза. Руснаците не са нищо друго освен методични и преднамерени. Украинските сили кървят до смърт в контраатака след контраатака. Защо да бърза? Москва може да бъде търпелива. Китай, Саудитска Арабия и Индия купуват руски петрол в рубли. Санкциите нараняват европейските съюзници на Америка, а не Русия. Предстоящата зима вероятно ще направи повече, за да промени политическия пейзаж на Европа, отколкото каквото и да е действие, което Москва може да предприеме. В Закопане, град с 27 000 души в крайния юг на Полша, снегът вече вали.

Полковник (в оставка) Дъглас Макгрегър е старши сътрудник на The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награден ветеран от военни действия и автор на пет книги.