Идеята на Европейската централна банка да преодолее дефлацията в еврозоната, да увеличи износа и с това приходите на европейската индустрия за сметка на слабото евро са на път да положат своя първи изпит. 

Основната движеща сила зад спада на еврото е програмата на Европейската централна банка, представена през януари, която ще влее на паричния пазар над 1 трлн. евро до септември 2016 г.

Количествените улеснения, които започнаха вече, ще бъдат осъществени чрез покупки на държавни облигации и други активи с цел ускоряване на инфлацията в еврозоната, която на някои места от региона вече премина на отрицателна територия.

"Въздействието на програмата и предишните мерки на паричната политика на ЕЦБ са видими", заяви президентът на ЕЦБ Марио Драги по време на пресконференция във Франкфурт в четвъртък.

Добрата новина е, че в Европа експортният двигател Германия продължава да се справя по-добре от повечето си съседи, като слабото евро се очаква да предостави още по-силен тласък. Икономистите се надяват валутното изменение да покачи бизнес инвестициите и потребителските разходи.

Не така стоят нещата с по-малките страни като България обаче. Слабото евро прави много привлекателно навлизането на валути като долар и британски паунд на нашия пазар, главно в сегментите "недвижими имоти" и "услуги". 

В същото време част от външния ни дълг е в долари, а имаме и немалък внос на стоки, купувани със скъпите вече американски пари.

От друга страна, огромната част от българския износ е насочен към ЕС, където разплащанията са само в евро. Така че трябва да изчакаме поне три-четири месеца, за да видим как паритетът на долара и еврото се отразява на българската икономика.