Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Десет евро за хляб - възможно ли е? | ||||||
| ||||||
Тревогите за Плац обаче нарастват, а той се пита дали въобще вече е рентабилно да продължава работа. В края на август е получил писмо, в което доставчикът на газ го информира, че цената се вдига от 10 на 35 цента за киловатчас. Подобна е картината в пекарните в цяла Германия. Много от тях не знаят как ще издържат на това поскъпване. Екехард Фатер, който притежава голяма пекарна с 35 филиали в провинция Долна Саксония и осигурява работа на 430 души, ще трябва да плаща за газ повече от 75 хиляди евро на месец. Досега разходите му за газ са възлизали на 5 800 евро месечно. Заедно с близо 1000 представители на бранша той излезе на протест в Хановер. От няколко дни много пекарни продават на тъмно, за да привлекат внимание към проблема, разказва "Дойче Веле". Десет евро за хляб: възможно ли е? Как собствениците на пекарните да компенсират за разстящите разходи? Да вдигнат цените на продукцията, например като повишат цената на хлебчето на 5 евро, а на хляба - на 10 евро? Хлебарите са убедени, че клиентите няма да приемат подобно увеличение. Затова от браншовия съюз на пекарите в Германия настояват за помощ от държавата. Приетите дотук три пакета с облекчения и помощи са насочени основно към частните домакинства и почти не засягат фирмите. С мерките на стойност 95 милиарда евро германското правителство цели да компенсира донякъде гражданите заради експлодиралите цени на енергоносителите. Изглежда на управляващите им трябва повече време да осъзнаят, че и икономиката не може да се справи сама в кризата. Според актуално проучване на Федералния съюз на германската индустрия една трета от промишлените предприятия смятат, че оцеляването им е под въпрос. Примерите са много: производителят на тоалетна хартия Hakle обяви фалит, като аргументира своята неплатежоспособност с невъзможността да покрие разходите с цените на продукцията. Стоманодобивният концерн Arcelor Mittal пък спря производството в два филиала, а работниците минаха на съкратено работна време и сега получават пари от държавното осигуряване. Германия е изправена пред рецесия Ако едно предприятие преустанови производство, това често се отразява на други икономически отрасли и на потребителите. Икономистите и бизнесът смятат, че Германия върви към рецесия - сходна с тази по време на пандемията. Неотдавна министърът на икономиката Роберт Хабек обеща финансова подкрепа от държавата, но призна, че все още няма конкретно решение на правителството - нито като срокове, нито като обем на въпросната финансова помощ. Обещанието е такава програма да има до няколко седмици, а мерките в нея да действат със задна дата - от началото на септември. Тази финансова помощ за бизнеса обаче ще бъде временна мярка, докато усилията на Германия и в Европа за намаляване на цените на тока и газа не започнат да дават резултати, обяви Хабек. Достатъчно ли обаче ще е това? Професор Щефен Мюлер от Института за икономически изследвания "Лайбниц" в Хале предупреждава, че повишаването на цените на енергията, но също и на лихвените проценти по кредитите, не е временно явление, а ще се запази в средносрочен и дългосрочен план."Тези временни програми, които могат да предотварят само определен кризисен период, преди всичко отлагат проблемите с няколко месеца напред за сметка на данъкоплатците", пише Мюлер в отговор на въпрос на Дойче Веле. "Мерките, които временно намаляват цените на енергията, също не са разумни, тъй като потискат стимулите за пестене на енергия. Точно това не можем да си позволим." Кризата ускорява структурните промени По-разумно в случая е да се отпускат нисколихвени заеми, смята професорът. Такива заеми могат да бъдат обвързани с изискването за преминаване към производствени цикли, които пестят енергия. "Централният аргумент в случая е това, че и след тази зима цените на енергията няма да се върнат до нивата си от последните години. Следователно се случва структурна промяна", допълва Мюлер. Задача на бизнеса е да се напасне към условията. Но при една "силно ускорена от кризата структурна промяна към зелена промишленост" държавата би могла да помогне и да подкрепи компаниите. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Млад шофьор прегази легнал на пътя бургазлия
09:16 / 25.11.2024
Изрязаха 90 % от корема й
09:02 / 25.11.2024
Започва ремонт на тези бургаски улици
14:10 / 25.11.2024
Връхлита ни силна магнитна буря
08:39 / 25.11.2024
Ужасен инцидент с тротинетка в Бургас
09:23 / 26.11.2024
Криминален тип задигна кутия с дарения в Бургас
09:24 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
