DW: България продължава да спъва преговори за присъединяване на РСМ към ЕС

От 2005 г. насам Северна Македония очаква да започнат преговори за присъединяване към ЕС. През 2019 г. Гърция най-накрая вдигна ветото си, но България продължава да спъва преговори за присъединяване, пише Deutsche Welle.

Пътят на Северна Македония към членството в ЕС досега не е никак гладък.

Първо, южната ѝ съседка Гърция, която спря напредъка ѝ към членство в ЕС, като наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване. След спор, продължил повече от 25 години, Скопие се съгласи да промени името на страната от Македония на Северна Македония. В отговор Гърция вдигна ветото си, като проправи пътя на Северна Македония да стане член на НАТО през 2020 г.

Но пътят към членство в ЕС все още не е открит: Източната съседка на Северна Македония, България, отдавна поставя пречки по пътя й. Тя иска Северна Македония да интерпретира историята си по начин, който е приемлив за България. Освен това тя твърди, че македонският език не е отделен език, а западнобългарски диалект.

И накрая, тя настоява 3000-те членове на българското малцинство в Северна Македония да бъдат споменати като един от "конституционните малцинства" на страната в македонската конституция. От своя страна обаче България отказва да приеме, че в нейните граници има македонско малцинство.

Сърбия също има претенции към Северна Македония, тъй като признава бившата сръбска провинция Косово, която обяви своята независимост през 2008 г., за суверенна държава.

Истинските преговори тепърва започват

Накратко, въпреки многобройните окуражителни речи и призиви от страна на западни политици през годините, Северна Македония остава във властта на международната политика. Нито един друг официален кандидат за членство в ЕС не е чакал толкова дълго за започване на преговори за присъединяване.

Макар че Междуправителствената конференция за присъединяването на Северна Македония през юли 2022 г. отбеляза официалното начало на преговорите, смислени дискусии, в които двете страни наистина да стигнат до край, все още не са се състояли поради обструкциите на България.

Парламентът обсъжда българското искане

Този месец парламентът в Скопие прекара дни в обсъждане на искането на България малкото българско малцинство да бъде споменато в македонската конституция. Тъй като опозицията отказва да подкрепи предложението, правителството не разполага с мнозинство от две трети, необходимо за приемането на промяната.

Опозицията твърди, че става въпрос не само за промяна на конституцията, но и за пренаписване на учебниците и за това, че езикът, идентичността и историята на страната се поставят под въпрос. Тя твърди, че България в крайна сметка иска да доминира в Северна Македония по един или друг начин.

Гласуването в парламента на предложената промяна в конституцията засега е отложено.

Опозицията отхвърля "диктуваната конституционна поправка

Християн Мицкоски, лидер на основната опозиционна партия в Северна Македония, националистическо-консервативната ВМРО-ДПМНЕ, наскоро вдигна градуса на ситуацията: "Тази диктувана конституционна поправка не може да се реализира", заяви той пред белградския вестник "Политика" в понеделник и добави, че "изборите сега са единствената възможност".

Мицкоски е категоричен, че избирателите ще трябва да решат дали да се промени конституцията.

Според популярния онлайн портал A1on правителството теоретично може да използва парламентарния процедурен правилник, за да отложи гласуването до края на мандата си през лятото на 2024 г. Правителството може би се надява, че това ще му даде необходимото време да привлече на своя страна останалите осем депутати от опозицията, необходими за приемането на изменението.

Реформите са блокирани 

Тази вътрешна безизходица блокира ключови реформи в няколко важни области и предизвиква разочарование и неудовлетвореност в цялата страна.

Само преди няколко дни вестник "Вечер" припомни на читателите си, че поправката в конституцията за включване на българското малцинство не е най-важният въпрос: "Най-важният национален приоритет е държава със силна икономика, ниска корупция, добро здравеопазване и образование и която се управлява от върховенството на закона."

Но вместо да се занимават с тези въпроси, правителството и опозиционните партии се обвиняват взаимно, че са докарали страната до ръба на пропастта с корупция, медийна цензура и контрол върху съдебната система.

Стагнацията води до емиграция

Изглежда, че населението на Северна Македония е обхванато от общо усещане за застой и безпомощност. Повечето от тях говорят за вътрешната политика с дълбоко разочарование. И почти никой вече не може да каже нищо добро за ЕС или да очаква нещо положително от Брюксел.

Тези, които могат, търсят работа в чужбина. Емиграцията от Северна Македония е зашеметяващо: През последните години населението е намаляло с 10 % до около 1,8 милиона души.

Не се вижда решение

Но защо широк кръг от партии в България е толкова фиксиран върху малката си западна съседка? Причината очевидно е свързана с крехката вътрешнополитическа ситуация в България.

През последните две години в България се проведоха не по-малко от пет парламентарни избори, а коалиционното правителство, което произлезе от последните избори през април 2023 г., е всичко друго, но не и стабилно.

То е съставено от двама несъвместими партньори: Консервативната партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ), водена от бившия министър-председател Бойко Борисов, и либералният прореформаторски и антикорупционен алианс, воден от "Продължаваме промяната и Демократична България" (ПП-ДБ). Тези две противоположни по възгледи партии се споразумяха за система на ротация на министър-председателите, за да стане възможна коалицията.

Ролята на Северна Македония в българската политика

В условията на подобна политическа нестабилност повечето политици се радват, че имат голям общ национален проблем - като Северна Македония - около който да се обединят.

Северна Македония не за първи път играе важна роля в българската политика: Когато преди 18 месеца бившият български премиер Кирил Петков (ПП) се опита да се сближи със Северна Македония, президентът Румен Радев блокира усилията му.

Ще удържи ли България на думата си?

Въпреки че огромното мнозинство от чуждестранните правни експерти и историци застават на страната на Северна Македония в това противопоставяне, ЕС иска от западнобалканската страна да промени конституцията си, за да се съобрази с желанието на членката на ЕС България.

Габриел Ескобар, специалният представител на САЩ за Западните Балкани, обяви по време на неотдавнашно посещение в Скопие, че българският външен министър и бъдещ премиер Мария Габриел го е уверила, че България няма да поставя нови искания извън конституционната промяна.

Независимо от това, дори ако Северна Македония успее да разреши вътрешния си спор относно изменението на конституцията, не е сигурно дали непредсказуемата ѝ съседка ще се откаже от позицията си на вето.

Ако това не стане, Северна Македония ще изпадне в още по-дълбока криза, а ЕС ще загуби и последните остатъци от доверието си в региона. Това може да доведе и до ново, опасно напрежение в тази част на Европа.