Практиката обаче изглежда другояче. Същият доклад на Световната банка отчита, че отношението, демонстрирано в анкетите, може и да се променя, но това няма особено влияние върху реалността. Доказателството: вече 20 години процентът на жените в Народното събрание си остава непроменен. През 1990 година жените са били 21 процента от всички народни представители, през 2010 година цифрата е същата.
Не само в политиката - жените се срещат по-рядко и по другите управленски етажи в България. Процентът на жените-ръководители в частния сектор е доста нисък. А заплатите на работещите българки си остават с 13-14 процента по-ниски от тези на мъжете, дори когато става дума за еднакви позиции. Работещите жени също са по-малко като процент от работещите мъже - нищо, че българските жени са мнозинство от населението.
Никой не се изненадва от тези данни. Преди няколко месеца и Европейската комисия би тревога по същия повод. Нова - без да ни изненадва - е констатацията на Световната банка, че краят на комунизма е върнал назад часовника на женските права и привилегии в Източна Европа. България не представлява изключение. Участието на жените в трудовия пазар навсякъде в региона е намаляло след 1987 година, намаляло е и парламентарното им представителство, гарантирано преди от квоти.
В България, казва Световната банка, сред причините за слабото участие на жените в управлението e предизвиканият от ниската раждаемост повик за връщане към по-консервативни социални модели: жените да си стоят у дома и при семейството, да си гледат "женските работи". Освен това работодателите в новата посткомунистическа ера предпочитат мъже, твърди световната институция.
Интересни са данните за "женските работи". Според доклада България почти се равнява с Пакистан по брой на часовете, прекарвани от жените в домакински труд. В тези уж просветени времена българките домакинстват по 4.7 часа на ден, а мъжете-българи отделят за същото едва 2.6 часа на ден. Дори когато работят и носят по-големия доход в семейството, българките мъкнат на гърба си 50 процента от домакинските задължения. Забележително малко време българите отделят на децата си - мъжете се занимават с тях по 0.1 час на ден!
При всичкото това пране, готвене, гледане на деца и ходене на нископлатена работа, какви са шансовете българските жени да се насочат към по-амбициозна роля в обществото? Може би шансовете са в това, че като цяло те са по-образовани от мъжката част на населението: според доклада на Световната банка българките стигат по-далеч в образованието си от българите.
Но и извън политиката и управлението жените биха могли да играят много важна икономическа роля. Навсякъде те живеят по-дълго от мъжете; в България с цели 7 години по-дълго. Световната банка смята, че включването на образованите и дълголетни жени в трудовия пазар би решило някои проблеми, свързани с катастрофалното застаряване на населението в Европа. По данни на банката до 2040 година Старият континент ще изгуби 24 милиона работници. Ако обаче жените се включат по-масово и за по-дълго, Европа ще изгуби само 3 милиона работници.
Със сигурност математиката за България е също толкова смайваща, само че кой и как ще мотивира жените да излязат от домовете си и да останат на трудовия пазар с по 10 години по-дълго? Може би ниските им сегашни пенсии, отразяващи по-ниските им целоживотни доходи? Или някоя внезапна изборна победа на жена, която да вдъхнови женското население на България да запретне поли и да изрине натрупаните хималайски планини от български мъжки провали?